Взирам се в живота минал
амалгама от любов, падения, възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки, за които няма брод.
В него има радост и страдание ...
Кошмарът се събужда над съня ми,
реално провокира моят дом!
Инстинктът му в очите ми осъмва,
настроен за война и за разгром!
Космато и отровно ме превзема. ...
Да. Туманно е, и е мъгливо.
Есента е в стъпка на ламбада -
Циганка, със огнено червило -
с косите си пилее листопада.
По кестен във ръцете ù блести, ...
Съдба ли е, че срещнах те отново,
след толкова години самота,
забързани на някъде в живота,
не разбрали своята тъга!?
Съдба ли е, че всеки е обичал, ...
Ще нарисувам слънце на асфалта,
голямо, кръгло, с множество лъчи.
до него облачета малки,
пухкави като дантелени мечти.
А долу, на земята пъстроцветна, ...
Сънувай самодиви на разсъмване -
ефирни, като росни маргаритки.
Погледай, без дори да знаеш сън ли са
лицата им, разплетените плитки.
Танцуват босоноги по моравата. ...
Ако не ни е писано да сме заедно...
Да, знам, че тази любов не дойде на време,
не съм сама и ти също не си свободен
и трябва по пътищата си да тръгнем разделени,
така било писано, нямало виновен... ...
Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете, ...
Познавам човек без кутрета.
Шегува се. Или мълчи.
Сърцето му - гладно, душата - проклета,
перчемът му някак стърчи.
Щом чуе японски, той бяга далеч ...
Ако не вярваш, че всичко ще става по-добре,
тогава какъв е смисълът от всичко?
Хубав въпрос се намери някой да ми зададе,
отговорът на който ми убягна трагично.
Трагичното в трагичността се тайно крие. ...
В очите ти все повече потъва,
небесно - сини, галещо море.
Повярвала им, без да се страхува
се гмурка страстно с думичките две.
Не мисли, не мечтае, просто вдишва ...
... но се остави да бъде воден от своето убеждение, че човешките същества не се раждат веднъж завинаги в деня, в който майките им ги даряват на света, ами че животът ги заставя още неведнъж да родят сами себе си.
~ Габриел Гарсия Маркес,
"Любов по време на холера"
И по-велико е това,
когато сам се п ...
Светът върви към погибел и ето -
мъдрецът в сламената шапка го полага.
Небето е самотна синя пепел,
залязва слънце - прешлените сляга.
Сандалите на спомените носиш ...
Каквото и да направя, все е неправилно –
стъпка напред към безкрая.
В очите ти съм огледалото криво, измамено
и малко черно е, зная.
Всеки нов ден, миг и желание ...