Стихове и поезия от съвременни български автори
Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света. ...
Май-септември
За тебе старомоден съм навярно —
сантиментален тип, почти почтен,
а ти, мъже тормозила коварно,
какво ли си намерила у мен? ...
Телепатия
Компанията тяхна е награда
след делника– от речника си те
изхвърлили са думата "досада"!
Сега си тръгвам: трезвен– не пиян. ...
У дома
Гледахме се час и половина.
Изговорихме неща- дузина.
Шепнехме си, взаимно мечтахме.
И за кой ли, кой ли път разбрахме, ...
Ключ елмазен
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая. ...
Безръбие
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение ...
Едно и също
в света несъвършен какъвто и да съм
живея собствения си житейски сън
пътувам с влака на живота непрекъснато
и нося трепета на собствените си товари ...
Слънчо пролет да го буди
расна малката тревичка,
но дойде мигът, когато
хрупна я една сърничка!
И откъсна й цветчето, ...
Яхна Марко коня Шарколия
а насреща– Муса Кеседжия
с Чер Арапин и една сюрия.
Вдигна ръка Муса Кеседжия:
– Отмести се, Марко аджамия, ...
Чистилище
със забулено лице пред
очите на Темида,
поредният грешник си отива.
Подхранвана от алчността, ...
Кой хлопа?
-Аз лумкам - каза Фингльо.
-Иди си! Аз не съм такваз!
-Не си? Я, я да видим!
... ...
Искам
Искам да съм калинката,
кацнала върху ревера ти...
Само да съм снежинката,
стапяща се върху лицето ти... ...
Тихи стъпки
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна, ...
"Д" като Дявол :)
Призори.
Точно преди да е съмнало.
Той бавно отпива.
От отварата. С бърбън. ...
Откакто се помня
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...
Атонално
от сладост, мъка, суета,
се чуваше и сякаш песен
объркала тоналността.
И знаете едно фалшиво, ...
Тя
Черно-бяла.
Нарисувана с твърд графит.
Корава. Неостаряла.
И тежка. Като гранит. ...
Любов
Когато мъж жена от Страст желае
той мълнии лови и пали огън,
а пък жена, когато мъж познае-
това си е послание ...
Страх от летене
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
Поколение
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив, ...
Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата. ...
Тя, Любовта
раздава усмивки и пръчици смях.
Щастливо момиче с бели одежди,
красиво развява букли от страст...
Омайва със думи, поднесени финно. ...
Що е то?
хем не може, хем тормози.
Хем обижда, ненавижда,
после чака пак шестака.
Хем игриво, хем свенливо, ...
Есен 2
ще разпери някой ден,
но с мъка и пот на чело
човекът ще бъде спасен.
Не унивай, бори се ти докрай, ...
Младост, къде те оставих?
Младост, къде те оставих, на кой ли завой,
щом във дребнавост и скука съм здраво заседнал?
Време бе — все се търкалях, не знаех покой,
млад бях и весел, а станах разумен, улегнал. ...