Ти и аз към Пампорово вървим...
Родопа пред нас разстила бисерите си
и ни обгръща в зелената си светлина.
- С тебе мога да вървя до края на света! – казвам аз.
- И обратно! – прошепваш ти. ...
Къде сме сега? По пътища прашни,
с рани дълбоки на босия крак.
Годините станаха толкова страшни,
неспирно гоним поредния си влак.
Къде сме сега? Отново в окови, ...
Ще дам да пиеш от кръвта ми дори,
за да не гледам как огъня в очите ти гасне!
Дали с ярост поглъщаш я
или с нежност отпиваш..
мен болка не би ме пронизала. ...
Отново съм заспала в ръцете му,
а тишината, знаеш, може да проглушава;
и в момента ми крещи,
че те ме прегръщат и галят, и драскат, че ми носят рози, сребро и шоколад.
А всъщност никога не са били мои. ...
Кога ще настъпи следващата нощ,
да потъна пак в незнаен разкош...
Да запаля огънчето в твоя рай,
да те гледам как гориш докрай...
Да рисувам в очите ти вълнения, ...
Трагедията страшна в Лесидрен
оттеква във всеки, в теб и мен.
Ето до каква тежка, жестока драма
може да доведе липсата на разума!
Затова първо мисли за това, което следва, ...
В одеждите на времето
Не казвай сбогом на топлината.
Нито пък на нежната ласка на морето.
Не казвай сбогом на усмивките,
които си видял през светлото лято. ...
Ако те докосна...
Звукът на студената вода, пленник
на кръгчета любов, предавани във Космоса.
Снегът, навалял луната, стопен вик
на връзката живот, поникнала сред восъчна ...
Мараня
Маранята нагарча солено по голата кожа,
а небето облизва последната влага с език.
Прежадняла, душата, за капчица дъжд моли, Боже.
Лешояди се спускат над морния пътник със вик. ...
Как бързо само избледняваш
простряна в лоното на вечността...!
Вълшебен спомен от последната целувка
промъкна се през шията на месеца...и отлетя.
...И сякаш никога не сме си били близки. ...
Еманципацията увеличи разводите,
и намали раждаемостта.
Не знам на кой ще му пука за ноктите,
когато има дванайсет деца.
Матриархатът умножи безчувствените жени ...
Наказан съм, защото те Обичам,
наказан съм, защото съм различен,
а поводът, че много съм себичен
и даже в действията си апатичен,
е знаеш просто нелогичен ...
Така и не ти написах любовно стихотворение
Две очи, разбира се, очарователна усмивка,
поглеждам те и се страхувам, че виждаш огъня във мен.
А очите ти ме гледат, очите ти ме гледат,
но как да разбера виждаш ли ме мен. ...
Това е, сине, майчина заръка
(от "вряла" и препатила жена)...
Дори сега да нямаш мъки,
дори животът ти да е една игра,
ще дойде време да се бориш с него, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Професор Енчев, повече прочут
със прозвището Матката, редовно
на лекции се правеше на шут.
Разказваше цветисто, многословно ...
Морето тук е с цвят на блян, окъпан в мляко.
А всяка жива твар от слънчев лъч е кръстена.
И притаила дъх земята чака, чака... Още чака...
Като ръка. Като могила. Неизменно същата.
А пътникът – неустоим любовник на илюзии – ...
Радост и Тъга
Далеч си - не мога да те прегърна,
далеч си - не мога да те целуна,
далеч си - не мога да те докосна,
далеч си - сърцето ми се разкъсва, ...