Стихове и поезия от съвременни български автори
Размисли за живота
ме подхвърля животът
разпилява мечтите ми
като шепа листа
раздухва илюзиите ми ...
Давам ти душата си...
Вече беше, вече е, вече ще е-едно сърце сме и една душа:
Чувствам как крадеш сърцето ми, как ти го дарявам,
Още веднъж, всяка секунда, чувствам как изпълваш ми душата!
Чувствам, как сме едно, чувствам как си в мен, как съм в тебе, чувствам... ...
Подаръци от вятър
Подаръци от вятър
раздава Есента,
обвити във листата
на политнала гора. ...
Развод - постскриптум
Разстрел и след разстрелa — червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото се обичахме. ...
Великото преселение
Човешкия мравунек се разбуни!
Отприщи се човешкото море.
И тръгнха навсякъде с катуни,
да търсят да живеят по-добре... ...
Гняв и мъдрост
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...
Жив дявол
многословната безгръбначност ми лиже ботушите
(значи някой ѝ пълни с фантазии гушите)
тези с които зиме газя през сгур и тревога
за да превърна всяко “не мога” в “може би” в “мога” ...
Налудничаво шантавеещият
и трайно в мене мрак се загнездѝ,
ще се вторачвам в слънце и цветя...
Ще диря погледи..., лица..., звездѝ...
Когато безнадеждно превъртя ...
Размишления на рождения ми ден
лекокрили небеса
моя взор далеч открили
за неземни чудеса.
Чудя ви се за къде ли ...
Тържество...
Жени и вино. Вино и жени.
Кирил Христов
Седем дни и седем нощи,
с десет гряха може би... ...
Над жълтата есенна шума
кръговратът
размахва метла над листата
слънце грее
над жълтата есенна шума ...
Въпроси
Навярно някой еклектик,
на който и дъската хлопа,
и получава тик след тик!
И как живеем тук, в Европа?! ...
По нестинарски
поела икона в ръце.
В небето олтарно се вричам
изтрила сълзи врагове.
Обяздила всички стихии, ...