За словото
Ний знаем, че в началото е Словото.
След него всичко друго Господ е създал.
Чрез него научаваме за Новото
и разсъждаваме, пред него щом си спрял. ...
Вяра, надежда, истинска любов
Чудя се понякога, къде отивам?
Правилният път ли хващам или себе си към гибел неизбежна аз изпращам.
Мислите объркват ми главата.
Спомените избледнели, не ми докосват даже мъничко душата. ...
Приближиш ли ме, макар и бавно,
отдалечаваш се и то за трайно.
Опиташ ли се да ме видиш ясно,
ще се загубя в мрака, като видение безгласно.
Ще летя и ще се рея, ...
Понякога съм блед и лаконичен
или с натрапчив вкус на меланхолия,
когато питаш още ли те обичам
на практика, не само на теория.
Ти често не получаваш отговор, ...
Само ти танцуваш с грация на лебед.
Път са ти звездите, а небето - хребет.
Слънчева се гмуркаш, лунна се усмихваш.
Изгревно тревожиш, залезно утихваш.
Само ти умееш да плетеш с лъчите. ...
Скръбта си изплачи ми, Диоген!
Защо до днес човека не намери?
Издъхна ли божественият ген
в пръстта на неизбежните химери?
Все още ли със факлата в ръка ...
Единствено чрез теб се възвисявам
и стигам най-високото небе.
Когато ме отхвърляш - камък падам
на дъното на хоризонта блед.
Но с шепота си ти ме възкресяваш ...
Разперѝ срещу слънцето длани -
с изпънати пръсти - един до друг сбрани! -
Ще видиш кръвта си - отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си - ...
Черен страж
Удар след удар кове се в мен черно острие на копие,
което днес няма да защити невинни и неоправдани,
защото такива отдавна няма.
Днес ще се изправя срещу справедливостта или ...
Капчицата дъжд се стича по гърба на кафявия улук -
пътуване стремглаво към земя опорочена.
Нещастна и щастлива, навред , и там, и тук!
Безропотно крещяща от Съдбата огорчена.
Безжалостно обичаща и мразеща навред, ...
Магазините са празни, драги.
Но как?!
Кажете, Вие, заблуден,и нима человеци изкупуват се навред?!
Нима купуваме душите си пълни с лед?!
Кажете ми, Вие, о, Всезнаещи, нима човечността си продаваме, че сме се така самозабравили? ...
Валеше! Тогава се запознахме.
Горчивите капки дращеха устни.
Ти нямаше чадър, нито пък аз.
Години мизерна бе любовта ни.
Казваха, ако се мъчи ще роди, ...
Отново днес разлепях некролози
със твоят лик, усмихнато красив
и молех се да ми простиш отгоре,
че пак завръщам те в живота сив.
Знам. Грешно е. Не бива. Но душата ...
Един летен ден в полето
Почти към пладне слънцето отива,
а този ден е най-обикновен...
Коларски път в неясна перспектива
се вие из нивята затревен... ...