Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчевата светлина
понякога е по-дълга отколкото очакваш,
но винаги след това изгрява слънцето,
което ще те стопли
и ще изгори враговете ти. ...
Мъка, тъга и още нещо
превзеха мойта душа.
Там отдавна останаха
само отчаяние, мъка, тъга...
Не зная как го допуснах, ...
Лято II
пак си те обичам, мое Лято.
На небето под атлазения шатър
чакам да строиш в шпалир житата.
Да поръсиш хиляди светулки - ...
Птичка
пее своята тъжна
песен, докато
всички спят.
Там, под звездното ...
Родината
Родината не ме поглежда нежно,
по-скоро безнадеждно
ме подминава най-небрежно
и на чужденците отива да превежда. ...
Ще бъдем други
Ти още пазиш детската мечта
закътана дълбоко във сърцето –
сребристо тиха, нежна красота,
една въздишка – слязла от небето. ...
Размишления
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
След почерпка
По лунна пътека вървях във нощта.
Прибрах се мокър до кости.
Изненадата дойде, едва сутринта.
Вървял съм в канавката снощи.
Оценка
и се умилкваш като пес,
за мене пет пари не струваш,
не си Човек, а Интерес!
И щом не питаш Съвестта си, ...
От часове...
чак сега, пиян, видях къде пропускам.
Търсех доста дълго, как е редно
и къде достъпно... едно такова, определено.
Ако то е все тая... но за тия като мен... ...
Раздяла
Не обещавам аз, че винаги ще те обичам,
когато искаш няма пак при тебе да дотичам.
Във вечна обич никога не ще да ти се вричам,
по нищо никога на нея няма да приличам. ...
Червени рози
Червени рози по
лицето на съдбата,
разпепеляват се бързо,
дълбоко в душата. ...
Полет
незнайно как се освободих от всички нерви -
мисля, че когато осъзнах, че видение си ти,
се отвървах и от мислите си за тебе непотребни.
Да, сърцето ми е волна чайка малка, ...
С моята съдба сме квит
си делим морета, океани
и земи, достигнати отдавна,
пътищата, вече извървяни.
Взела е и много ми е дала, ...
Любовта разбива врати
към душата така закопняла.
Скрита струна в задъхана гръд.
Страстна песен от там долетяла.
Сляпо стъпва на нашия праг, ...