Стихове и поезия от съвременни български автори

256.2K резултата

Море от обич

Море от обич
В съня си аз дори не съм мечтала,
Че някой море с безкраен хоризонт ще ми дари,
Че ще се оглеждат ярките звезди и във него
И всяка с твоя глас ще ми шепти: ...
862 1

Светлината на Луната...

Светлината на Луната...
Фактически „слънчево зайче”
Луната е горе в небето-
виси над Земята, така че
сама като Слънце да свети... ...
1.2K 3

Неволи

Неволи
Каквото и да премълчи денят
нощта, макар и в сън, ще изговори.
Горят, прегарят и горчат
без страх и свян, преглъщани неволи. ...
675 2

Пипилота Виктуалия Транспаранта

Пипилота Виктуалия Транспаранта
Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.
Всички я обичат, но тя е чудата,
с маймунка в главата и старото конче.
Живее сама във Вила Вилекула, ...
1.2K 2

Няма избор

У нас, избори няма.
Безсмислено е да псуваме.
Това е поредна измама.
Няма избори. Има гласуване.
Те, милите, са се избрали. ...
783 13

В Южните морета...

В Южните морета...
С летящи риби- светлините
планират дръзко над водата,
а после хукват след вълните
да гонят слънчевият вятър... ...
665 5

Случайна изповед

Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време ...
640 2

Осъзната тишина

Бавно затвори очи.
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
739 7

...на магистралата

Обсебена от мощността на колата,
тя натискаше до дупка педала.
Гумите и изхърляха малките камъчета,
а тя... вперила очи в магистралата.
Бе красива, дива и свободна! ...
577 6

Куче

Куче, преданост, любов.
Другар. Не лъже.
Пази стария дувар от клюки.
За една корица хляб - наказва.
Има счупен крак, долазва. ...
1.5K 7

Нецелуната

Разплаках се. Защо?
Нали съм силна?
Нали дори на смърт съм устоявала,
но любовта от нея по е силна.
Разплаках се, ...
1.2K 8

Адажио (на Единствената)

Сега те моля само - остани!
Дори не зная пълното ти име.
За мен си полъхът над глухи низини,
родили собственото ми безимие.
За мен си снопче жива светлина. ...
1.4K 5 23

Венецът трънен с кръста си ще нося

Напънаха ме мисли като вчера:
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат, ...
606 2

Къде ни е душата...Къде? (1)

Никой не избира,
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
602 6

Завръщане в детството

ЗАВРЪЩАНЕ В ДЕТСТВОТО
Ще можем ли с тебе, макар за минута,
дечица да бъдем – добри,
с подпряни главички на баба си в скута,
след толкова смях и игри? ...
1.1K 6

Дано продължи

ДАНО ПРОДЪЛЖИ
Отива си лятото вече.
При мене изобщо не спря,
и само от спомен далечен
за поздрав ми махна с ръка. ...
1.2K 1

Извън реалността

Извън реалността
Сънят завесите придърпа
грехът събуден се усмихна
страстта разголена се върна
срамът в ъгъла притихна ...
647 3

Новородени размисли

Отворих очи, за да видя красотата.
Отдадох се жално на първия си плач.
Опарих се от силата на светлината
и премигах, търсих прохлада от здрач.
Къде, по дяволите, съм попаднала? ...
659 7

Сълза от Малкия принц

Липсват крясъците в огледалото и
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...
784

Пролет

Бурният вятър отвя дъждовете
и тежките мрачни мъгли.
Спокойно и мъдро небето
отново в синьо блести.
Полите си разтърси земята ...
560

Болка 2

В болка от самота
увяхна розата на нежността,
че ти си със своя съпруг,
а туй не съм аз, а друг.
Колко мъка в мене има, ...
637

Ръждясали релси

Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
614 2

Майсторе

Давай, майсторе, скарата пали,
хубава кайма имаш ти, нали,
изпечи за мен сал едно кюфте,
че шкембето ми още си расте.
Всъщност, майсторе, направи ги две, ...
590

* * *

Тя
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...
1.5K 1

Краят на лятото

Откъсвам грозд от дива лоза,
израснала над скалата до кея,
последвам вкусвайки сладкия сок на плода,
и с поглед над залива като птица се рея.
Рибари с изпечени от соленият вятър лица, ...
1K

Любовен звук

Любовен звук
Аз казах днес, че искам
да бъда част от твоята душа.
Ще повтарям винаги, че те обичам,
макар далеко си от мен сега. ...
658 4

Сродната душа

Сродната душа
Сред тъмни нощи, бели дни,
сред мисли, някак си самотни.
След всичко бледо, казват,
доброто предстои. ...
657 3

Приумица

Коминочистач решѝ,
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...
618

Прости

Виновен съм пред теб, любима!
Не исках да те наскърбя…
Насила чувства аз не взимам!...
Но аз и свойте не хабя!
За мене любовта е свята… ...
629

Душите

Кой в душите ни болни опитва да бърка?
Сърцето да къпе в порой от сълзи.
Живота отвсякъде борим с мъка,
в ушите си чувам от свой се пази.
Душите мечтаят за обич, за чиста любов, ...
538 1

Мишлето

Едно сиво мишленце,
едно мишо детенце,
много огладняло.
Ама, толкова много,
че чак му прималяло! ...
785

...

Зомбита,
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...
550

Съноброжение

„Изгревът, камшичен удар, всеки лъч.
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
947

Полет и отлив

Полет и отлив
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.
599

Помни ме

Всяка секунда боли с твоето име,
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
780 1 2

Вместо мастило

Върху криле от вятъра се носи
полъх от угасналата жар,
в която пламъци червенокоси
превърнаха се в спомен стар...
И сиво-черна ще се скита ...
792 4

Полудяла от нежност

Ще доплувам до теб
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
1.2K 4

Стомна и вода

Стомна и вода
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.
779

Всеки път

България събуди се без мен,
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...
591