Стихове и поезия от съвременни български автори
Светлината на Луната...
Фактически „слънчево зайче”
Луната е горе в небето-
виси над Земята, така че
сама като Слънце да свети... ...
Неволи
Каквото и да премълчи денят
нощта, макар и в сън, ще изговори.
Горят, прегарят и горчат
без страх и свян, преглъщани неволи. ...
В Южните морета...
С летящи риби- светлините
планират дръзко над водата,
а после хукват след вълните
да гонят слънчевият вятър... ...
Случайна изповед
случайна изповед
сълза нетрайна
в забързаното
нечовешко време ...
Осъзната тишина
Потопи се в тишината,
във душата надникни
и се вслушай във словата.
Чуй какво говорят те ...
Венецът трънен с кръста си ще нося
Защо от обич по България треперя?
Та нашите безумни политици
се плезят със двуострите езици,
увиват се и в хватка здрава стягат, ...
Къде ни е душата...Къде? (1)
кога, къде и как да се роди...
Дали ще бъде беден
или с богатства и палати
себе си ще обгради!? ...
Завръщане в детството
Ще можем ли с тебе, макар за минута,
дечица да бъдем – добри,
с подпряни главички на баба си в скута,
след толкова смях и игри? ...
Новородени размисли
Отдадох се жално на първия си плач.
Опарих се от силата на светлината
и премигах, търсих прохлада от здрач.
Къде, по дяволите, съм попаднала? ...
Сълза от Малкия принц
миглите пръскащи кръв върху четката за зъби и
чехлите посрещащи дяволи и
звездната акупунктура бодяща очите и
въздухът напоен с нектар от цъфтящи ъгли ...
Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
Майсторе
хубава кайма имаш ти, нали,
изпечи за мен сал едно кюфте,
че шкембето ми още си расте.
Всъщност, майсторе, направи ги две, ...
* * *
(молбата на майка ми)
Тя, винаги толкова хулена,
рисувана в краски най-черни...
Тя, ужасяваща, караща да треперим... ...
Приумица
вместо по комини,
да започне с нашите душѝ,
но му се „размина“.
Всички коминочистачи ...
...
Стотици, хиляди зомбита.
Гонят ме
С ужасни, разкривени лица,
Злобни очи и ...
Съноброжение
Градът виси на примка, глъч.
Вените му тъпчат бледни контури,
дебнеща жлъч в Хора-Кобури.
Смог от клишета - техен покров, ...
Полет и отлив
Във небето полет –
въздухът ме топли.
След настъпилия отлив –
водорасли, котви.
Помни ме
дните са нощи, а нощите дни,
през времето надникни – погледни ме,
каква бях за теб? Само това ми кажи.
Нищо не искам – тясно е за двама, ...
Полудяла от нежност
като спомен забравен,
като допир, отнет
от мига изоставен!
И ще бъда вълна ...
Стомна и вода
Ти си стомна,
на силен огън изпечена.
Аз съм тиха вода,
приела твоите форми.
Всеки път
а Англия заплака, че отивам.
Това е от един и същи ден
който не мирише на щастливост.
Думите са пепел. Всъщност само ...