Стихове и поезия от съвременни български автори
258.9K резултата
Сине мой
Сине мой
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...
Сине мой! Не ме съди чак толкоз строго.
Дадох ти толкова, колкото мога.
Не бих и помислила да си ми благодарен.
Поех си живота, като бурен попарен. ...
717
4
Луните в живота ми
ЛУНИТЕ В ЖИВОТА МИ
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
Вечното отричане на зримите неща
нашепва за отчаяното ми безсилие,
но надеждата е пак с мен на среща
и предлага "спасително" примирие. ...
1K
Залогът за целта, повярвай, струва
Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка. ...
535
1
Усмивката
УСМИВКАТА
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...
Омръзна ми от тази сухоежбина -
сухари обикалят покрай мен...
Усмивката ми стапят своевременно –
щом само ги погледна! ... Всеки ден! ...
1.6K
2
6
Виновен без вина
Разпънат бях
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...
между врагове и свои,
признах си всеки грях
а повечето даже и не бяха мои...
Така е устроен света - ...
1.6K
5
*** (пясък от думи)
*** (пясък от думи)
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...
пясък от думи
погребва тишината
защо го прави...
775
1
Усмихваш се...
От огъня на залеза ще се запаля,
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
ще пърха пламък по бледите ми устни,
усмихваш се, нарочно ли го правиш,
потъвам някъде в очите ти, загубвам се,
не съществувам, а ти ми позволяваш, ...
1.2K
1
7
Вяра
Има една пътека,
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...
скрита зад много измами.
Има една надежда
зад лабиринта от грешки,
има една посока ...
588
Вместо огледало
(На Димитър Милов)
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.
Четирилистни рубаи ме карат накрая да започвам отначало,
а щом реша, че Музата ще хвана – перото ми го няма – чудо цяло!
Дали небрежно нейде съм го бутнал или коварен вятър го е духнал?
Ще трябва пак да почвам отначало с Димитър Милов вместо огледало.
1.8K
4
Нощно кормуване
Нощно кормуване
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
Светят фарове, иначе тъмно е като във рог
и броят наум гумите дупки по пътя. Двигател
смесва равно бръмчене към радио в тих монолог –
на безсънни самотници вечният предан приятел. ...
603
1
Прераждане отново
Душата мира ми не дава
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
и иска вече свобода.
И то - сърцето - се предава
за чаша ледена вода.
Душата в плътската коруба ...
635
6
В ритъма на сърцето
Под сърцето
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...
Душата ми отново е сама.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето. ...
765
Есента се гòтви...
Есента се гòтви за сбогỳвка
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
и очѝ към зимата отправя!
И навред целувка след целувка
звънко да раздава - не престава!
Повъзд`ъхва есента тъжовно, ...
756
Свещичка за теб
Свещичката ти всеки ден гори,
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
(никога не я забравям, сине).
Не мога ли, баща ти я следи
да не изтлее и да не погине.
Във пламъчето твоят дух искри. ...
772
1
7
Ревност на игра...любов наистина...
Ревност на игра...любов наистина...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...
Ревност изпитваме ние на игра и за забавление:
Изпитваме се и обичаме дразненето на мига;
Караме се, сърдим се, гъделичкаме се, но се обичаме;
Обичаме се повече след това и след секунда...-любов сме наистина!... ...
757
1
Неизпратените писма до дядо Коледа
Неизпратените писма до дядо Коледа
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
Години вече как не бях се връщал,
и Майка си „замина”... За това
порутена е старата ни къща
и дворът е обрасъл със трева. ...
979
2
8
Отключвам...
Отвънка, пред прага тъгата стои,
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...
до нея– две улични псета.
Отключвам. Тя гледа ме с празни очи,
от своите мисли обзета.
И питам я:– Рано дошла си. Кажи?! ...
888
11
Водевил
Когато си отива младостта
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...
и времето безжалостно напредне,
остава спомен в снимка не една,
/с албум забравен в скута ни приседнал./
Той връща пак годините назад, ...
969
6
Виновник
Виновник
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...
Как пресметливо
ни срещна съдбата
във времето необичайно!
И предвидливо ...
672
2
