Стихове и поезия от съвременни български автори
Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата си нямах страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
Родино
Родино моя, мила и свидна,
ти си толкова горда и красива.
Моя майчице, скъпа, родна,
аз съм българка щастлива. ...
В ириса на вятър
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква. ...
Животохолизъм
и мисъл-вятър в чaшa от рaкия.
Дa изпревaрим слънцето вървим. Вървим и бързaме.
Телaтa ни летят междустихийно.
Въздушност, скътaнa нaвътре в дълбините. ...
Нововъзрожденско
тишина, та смърт.
Бродят само лешояди
и кълват навръст.
Селото - оглозгано, ...
Банална песен
Отлитат птиците наесен
и аз потеглих подир тях
да търся оня рай чудесен,
за който цял живот копнях. ...
Не си заслужава
Не си заслужава заради никой да падаш.
Вземи се в ръце и гледай напред!
Вземи се в ръце и сложи живота си във ред!
Да се бориш за някой, който не те заслужава? ...
Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...
Нямам думи излишни
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...
На Еньовден
И самодиви къпят се в росата.
Вълшебна е нощта – ти само искай –
ще ти се сбъднат мигом чудесата.
Ще пее в тебе мъничка авлига. ...
Дилема
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...
Защо махленски се делим
на фили чужди и на фоби;
и зад избраника стоим,
поддържаме го, като роби!
Заставаме зад своя "чужд" ...
Билкосъбирачка
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.
Нали Еньовден беши, та из трънак ...
Сърцето се усмихва
С криле на пеперуда, политам в небесата,
болката в душата мигновено затихва,
водиш ме ти към земя непозната,
караш не мен, а сърцето ми да се усмихва... ...