Стихове и поезия от съвременни български автори
Данък "чипс"
кой ли не те смука от тая алчна сган!?
Примерно бисквитите с лев поскъпват,
докога ще спим докато ни потъпкват!?
Вярваш, че за здравето ни грижа имат!? ...
Все в тоя град ще се завръщам
макар и само мислено, в съня.
Ще диря в прашните му кътища
от стъпките ми паднала следа.
По улиците тихи пак ще скитам ...
Сред природата
Излязох сред природата в неделя
и мислех да остана сам цял ден
и верен на природната повеля,
разтапях се от дива радост там! ...
Родна история
Що толкоз българинът сторил е,
за да е вечно изигран, злочест ?
Учителят ни по история
не знаеше, не знае и до днес. ...
Пущинак
Все ниски хоризонти и земя - лепило;
от леност - ориент - лоясали криле;
без капка идеал, пустиня и мъртвило,
доведено до хляба само битие. ...
Сиво безвремие
живея и се боря с умората.
Не ми тежи оскъдното,
тежи ми равнодушието на хората.
Образно казано
ReмаТе
Най не понасям
да разтягам локуми
в изумрудени залези ...
Герои
И днес се случват чудеса.
Доброто е човешка жажда,
а лошотия е света.
И именно от добротата, ...
Стихотворение
Сядам и под молива се ражда стихотворение,
едно мое лично творение.
за живота изказано мнение,
с чувства,мисли в ден обикновен, ...
Есенен етюд...№ 2
... щом дрипави мъгли
по пътищата просят:
-Какво не сме могли
да свършим?- е Въпросът... ...
Монолог със себе си
за вярата, лъжата...
За обещанията наши,
че винаги ще бъдем с другите!
Са всъщност опашати. ...
Събуждане
Безтегловен. Потопен във сънното мляко.
Утрото избелва черното на мрака
и повдига миглите на Дневното пространство.
Тук си е прекрасно, но е малко шантаво... ...
Родина
дори в сиви мрачни дни,
дори сърцето ми да се бе свило
ще те обичам винаги!
Че няма нищо на света по-мило ...
Защото те има
Във вечер на прохлада и свежа тишина.
Сърцето ми спечели с чистата душа,
Прозираща през поглед на утринна тъма.
Обичаш ме силно и въпреки мен, ...
Монк
Парчета, късове от онзи взрив
все още обикалят, обикалят,
по свои орбити около мен.
Открили своето небесно тяло, ...
Пенсионер
Будилник няма сутрин да звъни,
на работа подканващ да се бърза -
жалоните на делника смених.
Но който ненавикнал е на мързел ...
В ресторанта на живота
и в него ние сме клиенти.
И всеки, като негов адресант,
го шари с трикольорни ленти.
Макар, че този ресторант е скъп, ...