Есенно-зимна картина
Есента дойде и всичко тя обагри,
със своите прекрасни цветове.
Рисува по дърветата, рисува по земята,
една красива палитра чудна, ...
Тази нощ русалките не спят,
тази нощ ще омагьосват с песен,
скрили тайнствен и неразгадаем свят
във гласовете си чудесни.
Тази нощ русалките не спят ...
Смея се, сълзи текат и усмивката ми грей,
как ми е, да ме питай дори не смей!
Не знаеш, колко трудно е да заспя,
и те търся, но не си дори в съня…
Рухвам кратко, после пак в екстаз, ...
Кората ти е грапава и груба,
с цвета на слънцето, с което си изгрял;
да бъдеш ярък искаш, и да мачкаш другите
във сянката на цитрусов овал.
Със плътността и масата на думите, ...
Бих искал да е радостта
Не знам защо"миньора" ме преследва,
а бих желал туй да е радостта
и колкото по с възрастта напредвам,
по мил ми става вече и света. ...
С приятелите пийнахме по две.
Компанията тяхна е награда
след делника– от речника си те
изхвърлили са думата "досада"!
Сега си тръгвам: трезвен– не пиян. ...
/На колегите, с които бяхме 4 години в един Проект към АСП/
Отминаха години като миг
и стигнахме началото на края,
но спомените сбрахме, наниз тих
с приятелства - по-чисти от омая. ...
Изцеждаме се - капки дъжд,
от облака на закъснелите прозрения.
В случайната посока - огледало,
от настървени угризения...
И радостта е мимолетното видение ...
Едно и също
в света несъвършен какъвто и да съм
живея собствения си житейски сън
пътувам с влака на живота непрекъснато
и нося трепета на собствените си товари ...
По миглите ми се процеждат капчици роса,
събудени от слънчеви лъчи с дъждовен плясък,
в косата ми се вплете мъничка дъга
и засиях като елмаз със синкав блясък.
От устните ми излетя звезда ...
На тъмно в коптора свит на кравай
на чужди спомени лежеше,
а Тишината съкрушена от този жалък край,
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...
Вечерта със тихи стъпки идва,
изгряват световете в нощта,
а за стоя утихнала и тъжна...
изгубила пътя към своята душа!
И уморена навън ще приседна, ...
ОТКАКТО СЕ ПОМНЯ
Животът отминава и в кръговрата
безжалостен и толкова неуморен
денят заменя нощта, а лятото - зимата,
това факт е, очевидно безспорен. ...
Тази вечер е сплела прилежно коси,
не демонстрира надменно превъзходство.
Завити в спомени, приспаните мечти,
потънали във сън, мълчат виновно.
Трептят неоново и плахо в тъмнината, ...
Учител бях по български език
и винаги наивно се стремях
такъв да съм – Учител, не критик,
повтарящ чужди мисли. Често бях
ту хвален, ту упрекван, но щастлив, ...
Двете ризи
Извадих на показ мръсните си ризи
и аз, като своите трудови братя.
Миришат... от пот и вкиснато подгизнали.
Една и съща нали ни е съдбата. ...