Стихове и поезия от съвременни български автори
Island... 🇬🇧
Alone you may feel
But that s something good to know
Welcome and leave all real....
To be left in peace ...
Слънцето е жълта дупка
Има бели дупки.
Има черни дупки.
То е жълта.
Функция, ...
Пожертвана любов
във името на някаква условност,
не страда, тя крещи от самота
и пита се, била ли е съдбовност.
Дали цената може да плати ...
Мистериозно
че белким видя падаща веднъж.
И както са ма фанали сестрите,
немедлено ша пожелая мъж.
Мъж, дето ша ма носи като бебе ...
Дядо Добри
Застанал пред храма с превита снага,
протегнал за помощ той своята ръка.
Не моли за себе си а за нещо добро,
да запали с примера си едно общество. ...
***
От всеки ъгъл изскачащи
Косата си вързала високо
Да не си играе с вятъра
На ушите нямаше обеци ...
Ще те излъжа, че си поетичен цар
възвишен, пълен със хвалби -
Ще те излъжа, че си поетичен цар,
но... жестта ми върни и ти...
Какво ми струва? Малко време ...
Антигерой
Не съм титан, но някой нов “Титаник”
ще найде в мен грамадата от лед.
Стихии разрушителни, събрани
в сърцето ми, изчакват своя ред. ...
Напаст
Днес всички тичат към града...
Надяват се, че там ще лапат,
и ще живеят на ръба!
За селото не щат да чуят. ...
Успех, волейболисти
сред софийските равни поля?
Нека има звезди във очите
и играем нашата игра.
Боен дух се взривява с победа. ...
Произход
заключени в безкрайната цикличност.
А вътре в клетката кипи жесток живот,
човешкото е сведено до само-личност.
Дори с бактериите да сме били едно, ...
Раздавай, Боже, ръкавици
Раздавай ръкавици, Боже,
нека раждаме се с ръкавици
и ръбове да нямат ако може,
че човешките души са птици.. ...
Изненада
да си размениш две думи с мен, а
взе, че спечели сърцето ми.
сега нямаш
и две думи, обаче ...
Вятъра чуй
(За рожбата, която е при ангелите)
Когато не мога да кажа "обичам те",
вятъра чуй, той шепне смутен,
повея нежен с песен в теб врича се, ...
Оттогава
Прозорецът е винаги затворен
Болезнено е чувството на самота
Душата ми е пълна с тишина!
Сърцето ми пулсира, но едва-едва ...
Протест срещу бедността
и в мизерия жестока той живее.
Няма ли и той човешкото право
достойно да диша в теб, държаво?
Но що си ти, територия ли, ...
Защо, кажи ми
Ума ми притежаваш вече.
Напълно се самозабравих,
а ти си толкова далече...
Защо те няма, в тебе да се сгуша ...