Стихове и поезия от съвременни български автори
Писмо до Стрина Пена-2
днес за теб съм се сетила,
много време се измина
откак тръгнах за чужбина.
Няма за какво да крия – ...
История за твоите ръце
спокойно като ранна утрин.
И този свят за мене само, знам, е.
Не мисля, че ми трябва светлина,
над тебе виждам ореола огнен. ...
Пак е ден
и пак е ден,
щом счупих му оковите,
духът ми се събуди прероден.
Въздухът гърдите ми изпълва, ...
Тесен е Адът
Бог търси място за провинени...
Ада ще трябва да разширява.
Ако сте още непроменени,
не ще се скрийте в Божия Слава. ...
Разстояния
Ти там си! Някъде... И пак четеш,
а аз пък тук - зад листа... За тебе мисля ти коя си... И къде си?
Дали ще мога някога да зърна твоето лице,
или ще продължавам монолози да създавам за пиеси... ...
Децата - бъдещето на България
бедни деца, всяко проси.
За тях и за сираците забравяме,
само на някакви мутри се кланяме.
Отечеството ни е в опасност, ...
Самокритика
по-точно казано, сърцето ме боли!
Преди прекарвах дните безметежно,
но видях сняг в косата ми да завали!
Не бях се спирал, за да се огледам, ...
Неизбежна ненаситност
и слънце вътре в мене ще засвети,
моментите любими ще зазидам
в галерия от спомени с портрети.
Достатъчно е пак да те прегърна ...
Песен
и фразата естествено
в гърдите да притихне
върху олтара на слуха
какво смирено би положил, ...
Времето отминава
часовникът е превъртял,
бавно времето отминава,
ала ти все още не си разбрал..
Изписаха се много думи, ...
Вятър от незабрава
в незабравени стари лета.
Там, където кирпичена къща
се е сгушила в пъстри цветя.
И лозницата с крехки ластуни ...
Смърт
пълни с любов и доброта...
Хвърли телата им убити
и тяхната душевна празнота...
Мракът без срам ги погълна, ...
Не съм
Хич не съм типа жената домакиня
дето всеки мъж мечтае да си има.
Въобще не съм пък и от тези дето
денят им първо почва със прането. ...
От черепа на суетата
огледало на всяка стена...
Дизайнер дори за тоалетната в банята,
първо място на всяка цена...
Гримът сложен от най-добрия гримьор, ...
Стих за жена
сърце притихнало, разпънато на кръст
Очи без вяра, очи на тиха самота
коси отрязани на скитаща жена
По път незнаен тя поела, ...
Конче мое!
Светлия ми порив утоли!
Вече те възсядам, изумрудено,
в утрото, при първите петли.
Пак летим към изгрева, двамината. ...