Стихове и поезия от съвременни български автори
Щеш, не щеш...
обобщаваш... Щеш не щеш,
се заблуждаваш...
Искам да питам
Кога ви додея мирно да живеете?
Рода си по чужди езици да пилеете.
Нозете си в чужди обувки надявате
и родното без милост пропилявате. ...
Не ме е страх
тъй плашеща животите безлични.
Обвита във мистерия, пробождаща плътта,
изсмукваща копнежите предишни.
Не ме е страх от празното, във него аз кънтя, ...
Необуздано
течеше протест.
Безработните и лелките
си искаха пейките ...
Много близо до тях ...
Отварям душата
Отварям душата за любов непорочна,
сърцето усещам неспирно тупти.
Отдавна разбрах от мен да започна,
обич, любов със сродни души. ...
***
Бисерно мънисто позлатено бе моята мечта и моят вик.
Аз знаех, че е там, но го забравих.
Не виждах светлината, не чувах вик...
После слях се с тълпата и остана само моят огнен миг. ...
Слънчево момиче
С нежност осветява дните ми.
С трепет нов изпълва ме с живот.
С ласки, дълго чакани и мечтани.
В тихото утро отново желани! ...
Много повече от злато
В нефритено зелено облече се планината
и белеят скалите по стръмните склонове.
До съмване времето топи се, идва зората
и живителна светлина хвърля на снопове. ...
В памет на Вапцаров
Кой е тоз идиот клет,
що терорист те нарича
и гаврата с теб обича?
Но ти мечтаеше за пролетен ден - ...
Първо...
прекършиха крилете ми
и ме оставиха
приземена в делника,
от който ме боли. ...
Пробождане
Пробожда ме отляво – като изстрел,
но няма кръв, дъхти на лавандула.
А аз лежа под син небесен шатър,
нефелна от житейския театър. ...
Няма значение
Няма значение колко богат си,
щом не споделяш богатството с брат си,
няма значение колко познаваш,
щом на приятел ръка не подаваш, ...
Амстердам
Оранжевочервен, клокочещ кратер
с подземна гара под морското ниво.
Вечерен дъжд, примесен с бръснещ вятър,
охлажда молекулите в горещия бульон. ...
Не човек, а комунист
,,Не човек, а желязо -
просъска агентът-фашист,
тихо мъртвият казал:
не - комунист!" ...