Стихове и поезия от съвременни български автори
Вселени
ReмаТе
Някъде на тридесет
(и няколко)
повярвах си, че мога да летя, ...
Богатство
със който жадното сърце поиш ми.
Не искам да си спомням - но дробовете помнят
как с истини ги удряше, да дишат.
Как в шепи приютяваше ми мислите прогонени ...
Сърце на "парче"
Със хирургическо умение.
Изложени на показ и за назидание,
Без панделки и без цена, за забавление...
Отделно се предлага и комплект: ...
Ода за зелената чушка
Написано съвместно с Радослава Димитрова.
Зелената чушка в боба се мушка
и прави стихия във всяка яхния.
Добрата готвачка я кълца и мачка. ...
Мънисто
Аз съм мънисто, нанизано
върху извивките на твоето име.
Ти си толкова, толкова близо,
сякаш вечно била си край мен! ...
Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
Стара история за усмивката
под сенчестите клони на дъжда,
една усмивка, влюбено понечи
да бъде с хората божествено добра.
И тръгна със вързоп от скрити мъки ...
На канапето
Думата в края на деня пак има умората
и с гласа и говори всяка клетка на тялото.
Свечерява се навън, а също и в душата,
докоснала отлитащия полъх на лятото. ...
Отново
блестящи нощни слънца – в черното небе изгрели,
взирам се в тях с мисли разбъркани,
вдигам ръце лъчите да взема разхвърляни.
Нощем долитам тихо на перваза, сядам, гледам есента, ...
Трябва да съм мъртъв
по гръб, с опразнени очи.
Посред прахоляк и сажди
трупът ми бездиханен спи.
Лежа спокоен, неподвижен. ...
Трепет
Крилцата им потрепват между пръстите.
Страхувам се в нощта да не отлитнат
И да превърнат Рая в пустош...
Ти
в позлатена рамка,
за вечни времена!
Изпратих и усмивките,
и сълзите... ...
Усещане в метрото
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...
На Морето с любов!...
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг...
Морето е волност и вятър,
но... Морето е също и бряг!... ...
Подигравка с армията ни
средства ще трябва да спестим."*
На чужди сили те се подчиняват,
и докато ние си мълчим и спим,
кабинетът ще има "хрумка" нова ...
Моето най-комунистическо рѝмо-рѝтмико-вèрую
Bewahret sie! Sie sinkt mit euch!
Mit euch wird sie sich heben!“
Friedrich Schiller
протестѝрам ...
Росица
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...
Кръстих на теб само сушата
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...