Стихове и поезия от съвременни български автори
Настроение...
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...
Едноминутен копнеж
подобно гларус над море.
А аз - в минута неоткрита
го моля да ме разбере.
Да спре за малко сред вълните. ...
Америка се настани у нас
в Невада, в Юта, в Кентъки, в Тексас?...
С фондации, с вериги, даже с танкове -
Америка се настани у нас...
Международният валутен фонд ...
Горещници
подкладе я, почти като във Ада.
„Наказва ни навярно…”, някой вещ
ще каже, „да помолиме пощада…”
Забравихме Земята – наш общ дом – ...
Изгубена надежда
светът обременен всеки ден е различен,
безскрупулен свят, бих казала аз...
Свят на измама, където добротата почива в забрава.
Богат без измама като да летиш без криле, тъй горчиво невъзможно. ...
Не беше заключено
Ходилата ти на
чистия паркет.
Чувствам всяка молекула въздух,
която вдишваш, ...
Още едно юлско утро 3
от утринната красота запленен.
Приветствам безмълвно и слънцето жарко,
и птиците пъстри, разкоша зелен.
Амбиции, планове, мисли суетни ...
Париж!... Париж!...*
Париж!... Париж!... С прочутата си кула
величествен през Времето стоиш,
напомняйки, че тръгва се от нула,
когато искаш да се извисиш!... ...
Пеперудено послание
от небето долетяла,
пърха с малките крилца
танцувално над света.
Плува, прави пируети ...
Фриволна събота
Обичам те!
Знаеш, нали?
Всяка твоя извивка обичам.
И от всяка твоя усмивка струи ...
Рèче...
е грозно да се вземам
на сериозно...
.......................................................................
(*Тате, баба, дядо и т.н. - цялата родà)
Началото
Ако си мислите, че това би била една нормална книга, както всички останали може и да сте прави. Но тази кн ...
Прекрасно
Добър
Мускулен тонус
И ту... (не се чете...)
Гука ...
Цивилизация
ReмаТе
Копнее в шарена саксия
за утрото и слънчевия свят
да стане пухкаво глухарче, ...
Целта е всичко
И ако себе си ще уважава,
ще трябва той да знае де отива
в ораната от него жива нива.
За всеки път да има цел конкретна ...
Неизпратени писма
взех поредния лист от тетрадка и молив,
туптеше сърцето ми, по – трудно бе да се диша,
а празният лист ме гледаше жив –
чакащ пак до теб да адресирам писмото, ...