Стихове и поезия от съвременни български автори
Мълчания
не се оплакваме, не спорим.
Дори когато в огъня горим
и мъката опитва се да ни събори.
Светът ни даже да пропада в пропастта ...
Омръзна ти да ме обичаш всеки ден
Добре тогава! Спри, та почини си!
Щом трудно ти е, остави ме мен,
не искам да се чувстваш като орисан!
Какво пък толкова... покарай колело ...
Как искам
Искаме, искаме не казваме дай.
Живеем различно не както преди,
Керванът върви кучето лай.
Подреждаме листи, кметове разни, ...
Ето какво ми е
Най-вече да се будя сама.
За цял ден едноминутен "разкош"
под формата на мълчалива телефонна игра.
Гадно е да не мога да споделям, ...
Приемственост
Подхлъзнах се и си строших краката,
не ще достигна таз височина.
Ще гледам отдалеч как птиче ято
кръжи над нея, чезне в димнина. ...
Всяка нощ
представяйки си, че си до мен...
Всяка нощ преплитам пръстите си, представяйки си, че ти ме държиш
и няма да ме пуснеш никога...
Всяка нощ прехапвам устните си, представяйки си, че са твоите... ...
Актьори
едни са лоши,други пък добри,
всичко е въпрос на роли.
Пиесата на всички нас е добре позната,
от това как ще изиграем свойта роля, ...
Заложна къща
съня, страха, вината
и старата си кожа,
и част от самотата.
Дали ще я харесат ...
Трудна съм за обичане
Трудна съм за обичане.
С оголени нозе.
И солени сълзи.
Знам кръвта ми горчи. ...
Катарзис
Неволни, мислите
препречват пътя на съня.
Разсъмва се, а те са още будни.
Мечтали цяла нощ за чудеса, ...
Безсъние в лятна нощ...
Във нощ, като видение разкошно,
звездите мигат в черното небе,
а мислите загадъчно-тревожно
налитат ми незнайно от къде... ...
Задвитринен монолог
Момчетата прегръщат си изгорите.
Децата пред витрината растат,
а запалянковците оживено спорят…
През зимата фонтанът е покрит ...
Рошка кокотка
запристъпва към дивана.
Предоволна се размърка.
Май гласи се пак да хърка.
Хапнала е тя безспорно, ...
Върни ми я
страничка някаква
ник вместо име
светлина за душата
в колажи-картини ...
Накъде
Вървя по счупени стъкла
огледалото на моите съкровения
парчетата се впиват в голи стъпала
като кинжалите на тежки огорчения ...
О, спрете!
О, спрете да предавате света!
Какво е туй предателство, не зная?!
Това, което чувам и чета,
предаваме на варварите Рая! ...
Дълбоко...
татуират се под кожата ми,
в опит да се скрият.
И щом тази хлад във мен се впие,
забавя скоростта, с която плътта ми гние.