Стихове и поезия от съвременни български автори
Сатира за нас българите (2)
Приличаме на онзи шоп,
за Вуте "който пръст заложи".
Макар и той да не е топ...
но Вуте, страшно да изложи. ...
Дух и плът
твоята ръка!
Ласката запали
в мене любовта!
Силно те притиснах ...
За етническия ни проблем
изпосталяло, кучето умира.
- А какво с бълхѝте ще се случи?
- Те ще си намерят друго куче.
Кое е кучето, кои - бълхѝте, ...
Дим от горящо кандило
Аз, госпожо, не съм от елита!
Нямам ценз и добри маниери.
По бунища душата ми скита
и се храни с каквото намери. ...
Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
Ако някой
ще си каже: този бил е луд...
После бързо всичко ще забрави
и ще хване правият си път.
О, презри ме, весело човече, ...
Тухла в зида
На стария зид,
преди много лета
от майстор безимен направен,
сивее самотно ...
Далчев сигурно се смее
Хълмовете, дълбоко скрити зад лунната светлина, спят спокойно, само тих барабан се чува от ритъма на сърцата им.
Дим от ръждиво копие бавно се приплъзва и се скрива точно никъде.
Клепачите, пресъхнали и натъпкани навътре в окото, са вече безполезни.
И пустата цигулка с безброй ...
Самота
Не ми достигна даже той
И в екзистенциалните въпроси
Намерих студ, и лед, и зной
Личността си аз погубих ...
Страх от края
Аз мислех, че съм куражлия...
За кожата си нямах страх.
Но днеска вече аз не крия,
страхувам се, че остарях! ...
Родино
Родино моя, мила и свидна,
ти си толкова горда и красива.
Моя майчице, скъпа, родна,
аз съм българка щастлива. ...
В ириса на вятър
Отпих море от пазвата на облак.
Преглътнах изгрева. Заседна мирис
в ръцете ми и пареше от болка.
Потъпках дом, прекрачих малка църква. ...