Стихове и поезия от съвременни български автори
Оставам
дори след всичките ти многоточия,
след мълчания, след викове и рани,
след размазаните спомени по слепоочията.
И ръката ми ще си стои във твоята, ...
Пумпали
Хиляди въпроси нерешени...
Защото идваха във цвят,
а тръгваха си от парите
заслепени... ...
Злият човек
Майка, баща, брат и сестра, всичките хора за него са враг. Душата му страда. От детство е болна. От завист голяма е станала долна. Самотен в нещастния си свят, сън не го хваща от злоба и яд. Страховете го гонят от съвестта му гузна. Страх го е да не го р ...
Само в светлината на нощта...
Само в светлината на нощта
виждам някои неща.
Улиците - обляни в
призрачна светлина, ...
Ах, тия Залези в морето!...
Когато човек и тъжен, обича
да гледа слънчевите залези...
А. Дьо Сент-Екзюпери
Ах тия Залези в морето ...
Бъди
на Люси
Денят не спираше да се усмихва,
пак облаците скачаха игриво,
когато се роди, светът притихна ...
Призрачно видение
да останеш!
Сам сред тръпката на пълния Апокалипсис.
След всичките човешки същества
(отнесени в небитието) ...
Мъдромислия
Мъгла
се спуска на талази
и по полето тежко лази.
А горе ...
Залез
и ето ме - седя и го рисувам...
С гърба на четката, с наивност на дете
рисувайки, по детски се вълнувам.
Самотна лодка, навярно като мен ...
За селото ни реквием
Днес селото ни е съвсем различно!
И друг е вече селският народ...
Промяната се чувства драматично,
не сее то, а търси само плод! ...
Тъгуваше магарешкият трън
защото викаха му „Грозноватко“.
Ала пчелата-фея Зън-Зън-Зън
влетя при него и му рече: „Братко,
за мене ти си чудно съвършен ...
Орис
търсеща и боса, оголяла...
Понесла е със себе си толкова неволя,
бедност, орис неизплакана...
Не поглеждай назад... ...
Обречен съм да бъда сам
защото не спрях да търся аз любов, но не намерих истинска жена....
Може би Господ ме наказва или наистина това заслужавам
и понякога си мисля, че вината не е в мен, просто те не знаят как да ме обичат....
Намерих много хубави жени, но те не погле ...