Стихове и поезия от съвременни български автори
Човекът
защо ме болиш?“,
а тя му отвърнала: „За да обичаш,
цъфтиш и твориш!...“
Песен за обществото и неговата съвест
за жена осакатена, млада,
че причинителят на злото
изглежда метър ще мине,
боли ме от на нея теглото, ...
Защо не трябва да угаснат очите на българския цар
Има нещо символично, има грях, мъка най-голяма,
пророчество сравнимо с океана на нещастието…
Има творчество в плен, има цар осакатен,
но дали ни има нас, всъщност, колко силен е гласът ни ...
Протест
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...
Ад
малигнено и малинено
е Г -
като грях,
като ген, ...
Разговор с морето
И не за сетен път те гледам възхитен...
Обичам аз среброто на нощта ти
и златото на твоя слънчев ден!
Безкрая ти, със поглед искам да обхвана, ...
Стига ми
и любовта, и умората,
бръчката между веждите
и оптимизмът на хората.
Хлябът ми стига с приятели, ...
* * *
Нощ, а полето се белее.
Сякаш някой шепне,
а просто вятърът ти вее.
Ни крачка ...
Как ще завърши старецът на село
- Ще го затрият циганите смело.
Ще влезе циганин
в дома му през нощта,
и с брадва “ще му угаси свещта”. ...
Дронче зомбче – мамино соколче
мамино соколче
и вертолетче,
и още шпионче.
Шпионче, малка закачка, ...
Елегия за самотната старица
Самотна като кукувица
угасва бедната вдовица,
като по чудо оцеляла,
в селцето – глухо, запустяло. ...
Мръсницата във мен
Мръсницата във мене се събуди.
С години бе порядъчна жена.
Срама си под цигарен дим притули.
А уискито приспа ù съвестта. ...
Българин
на клечка от кибрит.
Продадена, изпепелена..
Осакатена е - от хорска жлъч.
И от сляпата ненавист. ...
Пристанище
Бях сплела във косите си цветя.
Очаквах, както кораб спуска котва,
да се завърнеш към пристанище-жена,
което ден и нощ те мисли под звездите. ...
Можеш ли...
тайничко да те обича,
рошави мисли неверници,
свикнали все да отричат?
Имаш ли болчица есенна ...