Стихове и поезия от съвременни български автори
256.3K резултата
Думи две
Мълчание обгърнало е двама -
бездумно, безнадежно, без слова.
Там само спомените са без драма,
светлеят още в чистата душа.
Те молят се да свърши тишината, ...
бездумно, безнадежно, без слова.
Там само спомените са без драма,
светлеят още в чистата душа.
Те молят се да свърши тишината, ...
942
8
Оловен мрак (надежда за Родината)
Оловен мрак
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...
(Надежда за Родината)
Омръзна ни да бъдем българите бедни,
да бъде тук животът тежък и горчив,
на континента да сме винаги последни!... ...
640
1
Надежда
Изстрадана болка - и все пак гори незарастнала рана.
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...
Сълзите засъхнали разказват историята за срама.
Тихо в ъгъла още стои мъката неразбрана,
с пръсти бели рисува мечтите си във прахта.
Няма дъжд да вали, няма никога слънце да стопли ръцете, ...
909
2
Шаро и Писана
ЩАРО И ПИСАНА
Приказки са празни,
че двама били са
врагове омразни -
котката и песа. ...
Приказки са празни,
че двама били са
врагове омразни -
котката и песа. ...
1.1K
3
Съдба
Съдба
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров. ...
Разделям те на късове големи
ирония, усмивка и любов.
редуват се в живота ми на смени,
буря, слънце, студ суров. ...
554
2
Ако можех
Aко стихове умело можех да пиша,
щях да обрисувам свят красив,
щях на слънцето с висулка лед да изпиша,
че нямам място в тоя свят жалостив.
Нямам място Аз – Свободата, ...
щях да обрисувам свят красив,
щях на слънцето с висулка лед да изпиша,
че нямам място в тоя свят жалостив.
Нямам място Аз – Свободата, ...
885
Малеби
Май съм ти казвала,
аз предполагах -
любовта
е сън,
безусловен рефлекс ...
аз предполагах -
любовта
е сън,
безусловен рефлекс ...
682
3
На дòбър час, госпожо психолог!
Ще преброждаш душѝте... и своята!
Ще докосваш на чувствата тайнствата!
Ще изгряват в очѝте ти пролети!
Ще прегърне духът ти пространствата!
Ще те чакат усмивки и трепети! ...
Ще докосваш на чувствата тайнствата!
Ще изгряват в очѝте ти пролети!
Ще прегърне духът ти пространствата!
Ще те чакат усмивки и трепети! ...
608
2
Не си ти
За теб да пиша спрях,
стихът различен е вече...
Живях, горях, копнях.
Красива муза беше.
И днес, за пръв път – не, ...
стихът различен е вече...
Живях, горях, копнях.
Красива муза беше.
И днес, за пръв път – не, ...
802
2
Катарзис
Леко топло и гальовно
Си флиртуваме с годините
Те окръглените милите
Собственост на вечността милионна
Ни се отдават с всеки ден от дните си ...
Си флиртуваме с годините
Те окръглените милите
Собственост на вечността милионна
Ни се отдават с всеки ден от дните си ...
1K
3
На Борис Годжунов
Там, където си,
времето никой не гони
и когато след залеза
грейне звезда,
звезден прах по лицето ти ...
времето никой не гони
и когато след залеза
грейне звезда,
звезден прах по лицето ти ...
710
4
Юнски ден
Росна росица
погали тревица
и славейче сладко запя...
Последна искрица.
Изпрати звездица ...
погали тревица
и славейче сладко запя...
Последна искрица.
Изпрати звездица ...
1.4K
1
3
Трудна
Трудна съм, да, а трудности никой не иска.
Така че разбирам защо си вървиш.
Знам, че не ти се идва и по-близко –
страх те е да не се изгориш.
Не, спокойно – единствен не си. ...
Така че разбирам защо си вървиш.
Знам, че не ти се идва и по-близко –
страх те е да не се изгориш.
Не, спокойно – единствен не си. ...
1K
2
Мразя те
Вечер не ми даваш мира
и в съня дори!
Огънят ти в мен не спира,
вечно да гори!
Ти за мен си рай и ад, ...
и в съня дори!
Огънят ти в мен не спира,
вечно да гори!
Ти за мен си рай и ад, ...
724
5
"Хора" и "Човеци"
Когато всичко вижда ти се безсмислено, порочно.
Не обвинявай Бог, не е било нарочно.
Да ни направи толкоз слаби и подмолни
и да сме със всичко недоволни.
Да не виждаме малките неща. ...
Не обвинявай Бог, не е било нарочно.
Да ни направи толкоз слаби и подмолни
и да сме със всичко недоволни.
Да не виждаме малките неща. ...
971
