Стихове и поезия от съвременни български автори

256.3K резултата

Хексаметрѝчно/ и в рамка на хайку - на/ Кòко Маèстров

Коко рисува! -
За него животът е
четка и образ!
Коко живее
чрез четка и образи! - ...
558

Вик и зов

Вик и зов
Задушава ме човешката злоба, задушава ме лицемерието и неискреността, която като плевел живее в гърдите на хората.
Унижават ме смесеният поглед на омраза и лъжа.
Искам да подредя хората така, че всеки отдалече да разпознае негодника от добрия човек.
Каква пошлост в душите на нечестния и по ...
739 1 5

Ручейче...

Ручейче
Ромони
ручейче безгрижно
и с мъка
към магистралата ...
993

Онези мисли към тях

Можеш ли да докажеш колко ще бъдеш постоянен
в реалността, която дълго и просторно затваря
порти от спомени?
Седейки и сумтейки, ти прегръщаше деня
с пръсти вкопчени от достояния и поверия, ...
624

Корабокрушение в метафори

на гледката от прозореца ми.
В ухото ми шептиш
думички
облечени в дантела.
Разказват приказки за ...
991

Рими за закуска

Откакто свят светува,
сменят се нощ и ден,
а това що вижда и чува -
оцелява и скитува.
Клиширан старт на днешния ден, ...
1.2K 3

Някъде, някога…, а може би и днес…

В най-дивото село – на кроткия луд,
кръстоска между паун и перуника,
всред животинките, от Ной спасени,
от тъмното, появи се рицар с пика
и гордо побърза да се закълне, ...
713 3

Били сме работливи?!

БИЛИ СМЕ РАБОТЛИВИ!?
Навремето били сме работливи
и всички са ни сочели със пръст,
а днес сме търтеите мързеливи,
облегнати на своя дебел гъз! ...
607 1

Заветът

Небето носи ми спомени
за една неизживяна любов
и безброй са хули стаени
в душата ми бедна за нейния зов.
Моето време вече отмина ...
576 1

Нова Любов

За първи път като те видях,
разбрах че трябва да си мой.
Цяла нощ не си казахме и дума,
но тайно се наблюдавахме при
всеки удобен миг, ...
1.2K 2

Градът на трите граници

На ръба на границите, от поглед птичи,
точката, свързваща един братски народ
е градът, който с три държави граничи
и роден край под безкрайния небосвод.
Непознат на света, потаен за минувачи, ...
1.1K

Жажда

Жаждата по Теб изгаря ме отвътре,
навън преваля здрач и вече мръква,
запалват лампите си хиляди звезди
а слепите ръце сънуват Твоите мечти!
676 2

Налей! Налей!

НАЛЕЙ! НАЛЕЙ!
В оттенъци сгъстени -
златно топли -
окъпана е тази нощ.
И рухва ...
1.6K 5

Признания

Щом пристъпиш
тихичко към мен
и в очите ми съзреш
отражението на луната -
с устните си сладки ...
1.1K 4

Кой

Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
897 10

Сънувах сън

Сънувах сън!
Жадуван, нежен сън,
като ухание пристигна ти във мрака,
със тихи стъпки приближи до мен,
усети, колко дълго чакам. ...
1.5K 9

Промяна

Лятото вихри, пилее косите, разбърква и мислите даже.
Виждах, разпознавах лице.
Лицето на моето лято... тяло от обич и... слънце излято.
Престъпих крачка напред.
Капризният бяг някак повлече ме... ...
1.3K 1

Мащеха

Държавата на свинските черва,
на шуробаджанашките дебили,
на кастата със касови права,
възвеличила се от гнусната воня на рожбите
на потресаващи резили! ...
506 1 1

Неизживяна мечта

Ти си звездно небе
луна посребрена
слънце горещо
гневна вълна
цяла Вселена! ...
724 1

Съботно

Съботно
Днес съм толкова, толкова слънчева.
В поле от макове сама си танцувам..
Събирам обич за всичките хора.
И много тайни мечти за бленуване. ...
1.4K 1 2

Слава

С Л А В А
Ти ми даваш Твойто Слово –
сила вливаш ми отново
и светът преобразен
влиза в новия ми ден. ...
592 8

Безкрайна сивота

Опитах се да бъда себе си,
опитах се дори да подражавам,
опитах всичко...
и изгубих себе си,
и потънах в сивото, и полудявам. ...
883

Да спасим паметника на цар Самуил!

Паметникът на Самуил е прекрасен,
не хулете българската чест и дух!
Човече, не бъди сляп и безучастен,
страда душа, че обиди за него чух!
Съвестта ми с горест е напоена, ...
785

Епиграмки

1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...
545 2

Южнякът задуха

Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига - ...
795 5

любов

Любов - на думи тъй красива,
описана в приказките знатни,
в хиляди романи е възпята,
да носи само радост на земята.
Любов - дали е тъй прекрасна? ...
1.1K 1

Акростих

"Съдбата обича смелите"
(Акростих)
Сякаш слънце видях, а не беше модерна.
Ъгловата снага във сако от брезент.
Джинси целите в кал и къдрици от вчера. ...
2.3K 4

Слабакът в мен

Чакам деня, в който
ще мога да кажа
на някого
каква буря ме убива..
Душевна и жадна ...
974

Очите ми са мъртви

Очите ми са мъртви
Мисълта, че родена съм на този свят
да живея сама и да не бъда цвят
с душа превърната в шепа пепел
тъгата покрива денят невесел. ...
685 2

Понякога

Понякога искам да съм птица,
която се рее безспир и смело в небето лети
далече от земния шир под парещи летни лъчи...
Понякога искам да съм река.
Да премина брезброй градове ...
851

Таралежковци

Може би на тях приличам
затова си ги обичам.
С тези, острите бодлички,
често аз побърквам всички.
Но ви моля, разберете, ...
999 3

Сфинксът

Сфинксът
Понеже не общуваме със Боговете
и техният език забравили сме още,
та за това навярно мъртво е небето,
в което като слепи взираме се нощем... ...
735 3

Продавам спомени

На пазара настана суматоха.
Етикетите с цените подмениха.
Подвикна някой: данъчни дойдоха.
И половината търговци се покриха.
Започнаха проверка, Господата. ...
718 12

Промяна на статуквото

Почивен ден. Надежда.
Познат квартален шум.
Метрото ме отвежда
на Витошкия друм.
Зелена – тишината, ...
617 1

Погледнах в двора

Погледнах в двора
Присвих очи, погледнах двора,
а той бе целия в цветя!
Поисках нещичко да сторя,
за тая хубост, да платя. ...
486

Накъде върви светът?

НА КЪДЕ ВЪРВИ СВЕТЪТ ?
Дните спокойни - дали ни отминаха,
и че краят наближава - дали е истина...?
Вяра и човечност векове ни крепяха.
Къде се разпиля сговорната дружина, ...
662 1 2

Лято 2

Пролет чудна си отива,
моята роза-самодива
в знойното ни лято
ще иде в лъчи излята.
И ще дойде тя от рая, ...
666

Жътва

Какво пожънах в тази жътва?
Посърнала и бледа ръж...
Зад сянката си тихо стъпвам,
не я надскочих ни веднъж.
Съмненията изкласиха, ...
3.3K 1 23