Стихове и поезия от съвременни български автори
Поетът е мъртъв
поетът е мъртъв. Поета убили!
Безумната песен веднъж
и вовеки с кинжал покосили!
Затрили глупеца! И зная - ...
Жаждата в нас
Една жажда, от земните най-голямата,
непрестанно се стремим да утолим.
За да пулсира с дух и тяло в нас съдбата,
инстинкт древен кара ни да се родим. ...
Платено
Чакам близост... чакам теб.
Стоим и дишаме, а мислите проклети
тормозят ни. Владеят ме.
И тогава се протягаш бавно.. ...
Насаме със себе си
2//. Навсякъде ли по земята,
се срещат хора като нас,
които всекиго премятат,
и дебнат своя кобен час? ...
Симфония в Тежки Ноти
Аз сълзите си горчиви подсуших в самота.
Със слабоста си не подсладих ничия душа.
И симпатиите чужди не търсих в ноща.
Пред вината си храбро стоях в тишина. ...
Батак
на запад кръв от облака сълзи...
А слънцето виси като камбана
с изтръгнат от стихиите език.
Не се навеждай! Изворът е топъл ...
От всички служби
най възтòргва „Кръщенè“! -
Човек доБÒГва!
Страниците на душата
някои от тях са вече пожълтели
и така, изгубили са те аромата
на спомени безвъзвратно отлетели!
Но полека съзирам, че има такива, ...
Църквата е тука
Често глас се чува,
след житейска драма:
- Църквата къде е -
никаква я няма! ...
Спомен
бихме останали,
дори когато седим вече изтощени
и стари, гледайки в една далечина...
И все така ще се усмихваме, ...
Да помислим
боклука няма как да спрем!
О, по-добре е да помислим,
преди сметта да създадем!
И чак тогава ще се случи ...
Безкраен карнавал
други си тръгват от себе си.
Майки умират,
братя проплакват.
Покриви падат, ...
Разсъмва се
Разсъмва се! Моите братя са будни,
събужда се български дух.
Назад остават дните трудни
песента се разнася, аз вече я чух... ...
Полулунно
тази вечер аз съм й сянка
и съм цялата полъх, и съм чудно добра
как си приличаме - две полулунни осанки.
Гледам я с нежност, ...
Животът
и съдбата кой начерта?
Колко въпроси задаваш,
когато срещнеш смъртта.
Младостта е безгрижна ...
Майстор Готвач
Яйцата ти твърдо сварени,
във вода никак подсолена.
Някак примамливо ароматни,
на вкус твърде преварени. ...
Старост
Самота и тиха тъга.
Бог е свидетел - малко ми трябва!
Живота обичам. Не се боя от смъртта.
Докосва паметта отлетели години, ...
Живот на заем
За временно ползване вещи, мечти и души.
Нищо не е наше, кога ще проумеем?
Но нищо - по своя път ти върви...
Костите ми ще се белнат, е, до утре, ...