Стихове и поезия от съвременни български автори
Българи сме
и от него сме родени.
И през кръв сме все пресяти...
Имаме дебели вени.
Навиците ни - балкански, ...
Аз съм като всички
И аз съм като всички хора,
дойдох да мина през света.
Играх с връстниците на двора,
прескачах и със тях плета... ...
Пеперудена душа
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите ...
Мъжете не обичат силните жени
Дори когато във любов се вричат,
прегръщат те, но си мечтаят за сълзи,
които да избършат,
безпомощност, която да тешат, ...
Откраднати извори
Къде се изгубихте, изгреви?
между усмивка и смях –
там вашия цвят аз съзрях.
Кой в зачатъка още открадна ви? ...
Imitation of life 🇬🇧
is the life I hold inside
All the benches sit besides
As I'm walking on the aisle...
The aisle of time: ...
* * *
тя е първото кокиче.
Има ли за нас надежда?!
Шеговито
Ще те целувам само с топлина.
За миг ще изживееш цяла вечност.
Ще вдишаш аромат от красота.
Воал ще съм за твоите желания ...
Пролетна импресия...
Снежинките от вишневия цвят
е Вятърът във утрото понесъл
и вика ме във Пролетният свят,
да тръгна с него безразсъдно весел... ...
Самотата
надупчените покриви пищят...
Ето - зеленото море...
Ето ги и върховете на тревата...
и люспата синьо небе. ...
Защо така
Отново търся своя идеал!?
Отново се опитвам във живота
да подреждам своя хал...
Как иска ми се за любов да пиша. ...
Ти ме откърми
Чудните полски цветя.
Синьо небето, безбрежно.
Сочната зелена трева.
Ти ме откърми в звездите. ...
Приказка за доброто
Колкото и силно да е злото,
и колкото душите да руши,
на кръст разпънато доброто -
в човека ще се възкреси. ...
Душа и тяло
Тялото ковчег е на душата.
Тялото заблуда е позната.
Тялото лъжовно скрива,
че душата ...
Сърцето музей
Плисвам Светлото в музея – не видял приходящи.
Посред зала една витрина – екземпляри изящни.
Куратор единствен съм и посетител, и ценител.
Съкровищник таен съм, меценат и дарител. ...
Просто решение
виж, погледите ни са толкова престорени,
че думите хвърчат като фалшиви песни
на въпроси и до днес неотговорени.
Защо да ти натрапвам моята вселена ...
Пусни ме, мамо, да си ида
Пусни ме, мамо, да си ида.
Какво да правя аз на този свят?
За мене времето е спряло, откакто врекох се във любовтта.
Аз мислех си, че съм свободен, аз мислех си, че малък е света. ...
18+ Топла супа
с пресни зеленчуци
С карамфилчета отляво
смело я забърках
Свежи сини незабравки ...
Завесите са спуснати
Тъжат мечтите ми изпуснати
Коне стремглави, бягат бясно те
Твърде чужди, че да може някой
да ги разбере ...
Човеци
от време на време
се мяркат човеци.
А в своите зверства, чрез своите жертви
нечовеци отчаяно ...