Стихове и поезия от съвременни български автори
Мъгла
В мъгла непрогледна,
ръка непозната сочи.
Път от тръни железни,
шепоти дяволски сладки. ...
Утро ми
Заради това, то вероятно не е (и няма за цел да бъде) издържано
правописно или дори правоговорно.
Ако смятате (или не смятате)
че творението е достатъчно благозвучно ...
Безплощадност
Насилвана, отблъсквана, превита...
пред „Цар Освободител“ тя стои.
На прага на епохата родила
химерата „Отворени врати“. ...
Буреносно
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята. ...
Смарагдови сълзи
Сред късовете плъзнаха реки.
И разтопи се цялата душата ми -
ковчеже със смарагдови сълзи.
Загърчи се гората ми тревожно. ...
Любов като храм
новите потури –
щял да се явява
пак на две матури!
Той е кримка стара – ...
Да бъдеш Човек
Да бъдеш, да бъдеш Човек!
Но в мрака на свойте мисли отровни,
ти сякаш бягаш от мен...!
Защо са тез думи? Думи раними! ...
Великолепието на природата
Светът, в огледало така вълшебно
от перлена роса, къпан се оглежда.
Вълшебството за всички е потребно
и е извор непресъхващ на надежда. ...
Като пране на простира
съдбите наши висят.
И там са ни дните,
сивите, цветните, черните.
А къде са ни белите? ...
Открадната любов
споменът за теб е още жив,
открадната любов е тази нашата,
като живота, буен, див.
Красотата на света, невидима е тя за мен, ...
Приветствам пролетта
Навън е истинско, неповторимо време!
Навън блести от блага светлина,
дошла е Пролетта, акъла ми да вземе...
и да събуди спящата Земя! ...
Къде си Човечност
През неспирните пламъци на ада,
някъде по средата на рая.
Пърхащи крила на детски пеперуди,
в капана на жилещите стършели. ...
Коледа
а ми е самотно.
Без верен другар,
без дечица,
аз съм скършено крило ...