Стихове и поезия от съвременни български автори
Всеки избор е ножица разделила пространството
(ненаситното его иска нещо различно).
Иска слънце без сянка. Иска грях без последствия.
Иска съвест без памет. И вина без възмездие.
Ти избра да изгубиш споделените изгреви, ...
Зима
аз те обичам.
Прекалено сложно,
прекалено ожесточено,
прекалено несъвършено. ...
Няма да се Уморя
пътеките да търся
в безпътната тъма
на днескашното нищо,
където се стопява мойто „у дома”, ...
Бедна съм
Бедна съм, бедна съм – толкова бедна,
колкото беден е моят народ.
Със него потъваме в някаква бездна
и сграбчва ни празен и гладен живот. ...
В динамика
Сред шеметният бяг на времето
стремително препуска утринта
и сякаш ти обяздваш стремето
с размаха на камшик в ръка. ...
Любовна (al)химия
с огъня си вечен мислите, сърцето.
Разтопява бавно в доменните пещи
рудите на страсти, трепети и чувства.
Претворява тези сплави от възторзи ...
Самоунижението на Плевнелиев в Мюнхен
унизи своето и националното достойнство -
с баджа на облеклото си официално
Плевнелиев изложи ни скандално
в Мюнхен на международната конференция. ...
Кражба
раздавах я толкова много години!
На Доброто с децата бяхме ратаи,
търсихме и правихме нови пъртини!
Вкъщи от нея присадих калем ...
Мишчица Гризана
Малка мишчица Гризана
гдето крий се на тавана,
на масата видя нещо.
Вай, че то било гарещо?.. ...
Море от спомени
заставам на брега ти...
Море от слънце
пясък и вода...
Прекланям се сега ...
Животът продължава
и все по-честичко се питам:
каква е в мене гордостта,
която в края ще изпитам?
За радост ще е от следи, ...
2.Пристигане на Земята
(звездни мемоари)
Бе пролетна утрин когато Земята
там Слънцето бавно от Мрака извая-
и ми каза Жената: „Това е Звездата, ...
По тъмно
кой ще го събира...?
Изчаквам светлината
и
с ...
Други терзания
в своята душа сломена.
Не ще остана в тази бездна,
къде не мога да прогледна.
Там е черно, там е тъма, ...
Пламнала звезда
Изгряла сред слънца и звездопади,
пулсира в тебе пламнала звезда
и грееш като лъч над тъмни клади
с изтръгната от мрака светлина. ...
Сега и това пък
Господи, защо ме донаказа.
Легенът със водата се разля
и стаята ми стана моя ваза.
Като лале в средата ù стърча ...
Национален Марш
стига във вериги си лежал,
доста са те лъгали породи,
бутайки те в лепкавата кал!
Ставай, идват дни преломни, ...