Открих любовта, сега какво следва
все още съм леко влюбена, но и загубена.
Но съм сигурна искам да си тръгна.
Къде ще ме отведе, освен под пръстта всичко това.
Нужно ли е да остана. ...
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се като ръждива слама.
Променя до зелено своя цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
Здравей есен, добре си дошла,
изтъкана от златна премяна,
пребоядисала всичко, гори и поля,
а неискаща нищо в замяна.
Здравей есен, аз ти пиша сега ...
Различен си – ухаеш на божури.
Но не на глуповат парфюм.
Седял си снощи във градината.
Различен си – избиран си от жури.
Печелиш"странник на годината". ...
Отдавна хлябът няма аромат
и дъвче се, като ръждива слама.
Променя до зелено своят цвят,
че истински продукти в него няма.
Напомпан като нашите "борци" ...
С какво е по-различна тази есен
от толкоз есени с жълтеещи очи?
Нима не си от спомени унесен,
нима най-радостното в тебе не мълчи?
Защо е тази жажда за безкрая, ...
Моят въображаем приятел
Търсен си от мен, копнея за другар като теб, но теб те няма,
сякаш стъпките ти по- шумни са, докато отдалечаваш се от мен,
само време ни трябваше, а сега то ни погубва,
Заби ми нож в гърба, а сега обръщаш ме, още един забиваш, ...
Върви напред. Не стъпва по земята.
Обръщат се след нея ветровете,
дори повяхнала, изправя се тревата,
че китна пролет в погледа ù свети.
Смехът ù буди спящите върхари ...
Леко стъпвам в спомени далечни,
и нозете ми като във сняг,
следи оставят, надали са вечни,
времето изтри ги в своя бяг.
Като птици блъскат се във мене, ...
ПОЖАР
(С любов)
Там където има страст, има огън във сърцето,
потапяш се във топлина, изгаряш цялата от плам и жар.
Целувам те, а устните ти парят, държа те за ръцете ...
Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни, ...
Събуждам се. Росата ме е мила
минути две преди да съм те вдъхнал.
А дланите ти кротки, моя мила,
над мене прелетяха като гълъб.
И те ли дърпат на деня пердето, ...
Така му липсва талантливото мълчание
в света, който махленски обговаря всичко.
Който превръща във сергия всеки празник
и е орангутанско биене в гърдите.
Дочака ли Кавафис своите варвари? ...
В живота си съм бил със много хора
и с тях във обща работа съм бил.
За мене те са били и опора,
и времето със тях не съм убил.
Но идват те при мен и си отиват... ...
Младостта греши.
Млада е... с нови, наивни мечти.
Но има идеи - чисти, дори непорочни,
не за любов, а за бъдеще и как "да го почне".
Дали всичко, което си мисля, ...
Когато ме обгръщаше тъмата
задавах си въпроса: -За какво съм тук?
И молех се за отговор на Светлината,
не исках аз да бъда някой друг.
И вечно газех през проблеми, ...
Изнасилваш ме. С мълчание. Сега.На пръсти стъпваш. Някъде в сърцето ми.Но аз мълча. Удържам твоя гняв.Тръгни си! Със вина. Като престъпник.
Върни ми всички нощи. И сълзи!Аз може би тогава ще допусна.Да влезеш. Да ме вземеш. Да простиш.За грешките от много благочестие.
Но ти мълчиш. Ти винаги мълчиш. ...
Сама в пустиня безкрайна вървя,
пресъхнали са устните ми жадни.
Пясъчният вятър маха със крила,
като орел се вие и иска да ме грабне.
Жарава огнена пропуква небесата ...
Сто грама от това сирене дай.
Претегли и сто грама маслини.
Кутия от оня- зеления чай.
И внукът поръча: " вафла вземи ми" .
Хляб, ако има, не много мек. ...
............
На три ракии вече е себе си
псува бясно и до кръв хапе нейните устни.
А тя се влюбва безумно във келнера
само за да узнае до къде се простира сънят му. ...
Студен вятър, капки дъжд.
Ти минаваш покрай мен, но не си сам.
Кога ли ще бъде този момент
"Вече сме сами. Трябва да те имам. Дълги целувки".
От твоят парфюм, капки по дрехите ми да остане. ...