Стихове и поезия от съвременни български автори
Разплискано е синьото в очите ти
че не мога да тека,
дишай дълбоко
и ме вържи за бреговете
на всичките ни спомени. ...
Многозначност
всички многоточия
от навика да предизвикват
многозначност
и може би ...
Връх сред равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...
Огън в Сърцето
Тъжен, но и зареден,
по пътя си препускам,
объркан, леко заслепен,
покоите свои напускам. ...
Най-нежната стрела
Червена и красива роза
прониза моята душа.
И в нея вля голяма доза
любов и нежност, и тъга. ...
Утринно видение...
...Утрин...В пясъчното дъно
гледам: рачета пълзят
и вълните още сънни
мрежи слънчеви плетат... ...
Русофил с чугунена глава
човек да е с чугунена глава.
Да има принципи и да ги спазва -
от любовта си да не се отказва.
Ще се опитват разни русофоби ...
Часовник
Тъй бързо се изнизва… с часове!
Негодникът му със негодник –
не разбира,
че толкова копнея да съм с теб. ...
Сто пъти предпочитам
- Д. Х. Лорънс, “Любовникът на лейди Чатърли”
Хиляди думи изписах,
редих ги в безброй изречения,
римувах, рисувах, издишвах ...
Кирил и Методий
пред двама братя българи велики,
с бяла обич вием от цветя венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Красиво щастие камбанено звъни, ...
Пречистена вяра
Питам се защо ли съм на този свят?
Дали от себе си частица на другите съм дала?
Дали пътеката ми ще тъне в забрава
или клон разлистен семейното дърво ще ...
Скапаното общество
Нещата днес изглеждат коренно по-други.
Днес всеки търси своите права!
Изглеждат иначе и нашите съпруги...
И в къщи има нови правила... ...
Сбогуване с манастира...
Във Старата гора припада Нова вечер-
дърветата във здрача със тъмна нежност гали,
а ние ще си тръгнем, от тук със малко вечност
и с нещо спотаено в душите... Все да жали... ...
В обеца се люлее, през ключалка минава
И не пита защо? Закога? Откъде е
непознатото чувство пулса що ускорява?
В обеца се люлее, през ключалка минава...
Вярва и обещава. И пронизва куршумено ...
* * *
...................................................................
стих... ваййй... ййй... ййй
Ефирна плът
Пейки празни по тъмния тротоар…
Без луна, без лъч от морски фар…
Следи оставени някак неохотно…
И бледа сянка, някъде прикрита, ...
Молитва
но островът е невидим,
една молитва се обажда
в безкрайния ѝ син дим.
Между двете вечности – ...