Стихове и поезия от съвременни български автори
Заклещена във птичето цвърчене
заклещена във птичето цвърчене.
По тъмните ми ириси личат
неправилните опити летене.
Икар допива тежкото винò. ...
Мимолетен миг
душата ми е мокра детелина,
все в сърцето ти полепва пустата
и то омеква като бяла глина.
Аз го вая във форми различни ...
Ще си отиде
от тебе Пролетта.
И облаците
ще напълнят
небесата... ...
Заклевам се
За бялата ти, чистата душа.
Събирам майчина тъга във слово
и пращам я към твоята звезда.
Макар във други свят, аз знам усещаш ...
* * *
в моите нощи и дни...
Само с теб сега
знам, че мога да летя...
Късна обич ни събра ...
Наивност
Смешно наивна изглеждам, нали?
Аз вярвам предимно в доброто.
А света е устроен така да боли,
че добрите да страдат най-много. ...
Цветовете на нощта
Луната закачи безкръвния си кръг
в превития върхар на бора;
в градини свеж ветрец не люшва нито стрък;
нощта е синя от умора. ...
Кукла стоманена
за да може нищо да не ù вреди,
ни от вятър ще е повàлена
и на дъжд и слънце ще седи.
Не ще е тя ранима, ...
Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
Целуни го, сам
Не го позна и ревна с пълен глас.
Цената от раздяла не е щастие,
а болка, що дълбае вътре в нас.
Баща си бе забравило горкото. ...
Крилете ми
/Изповед на една Муза/
Надежда Павлова /Перличка/
Крилете ми не са от този свят.
Приемах земни образи. За кратко. ...