СЪВРЕМЕННИЯТ КАЗАНОВА
Той няма да ви прави серенада под балкона
и тайно през прозореца не ще прескача,
защото рожба е свойто време и е склонен
във фейса у дома да включи той брояча! ...
Опитвам се да ходя с Теб, мой Боже.
Направя крачка, после сбъркам две.
Но щом животът ми на карта е заложен,
Ти вдъхваш сила в моето сърце!
Познах Те и обикнах Те веднага. ...
Дължа любов на малката тревичка.
Тя пръстите ми гали без да чака
да я прегръщам, да споделям всичко,
а просто... тихо съществува в мрака.
Дължа любов на слънцето, което ...
Тя държеше да е винаги твърд.
И по възможност, леко забелен.
Притискаше го до своята гръд.
За деня беше пети. Пореден.
Приятели я съветваха: на ден само един. ...
Ще забравя за теб! Знам, ще мога! След време.
Ще изтлее тъгата в очите ми,
ще се срещнем навярно, аз през теб ще погледна
и ще бъда онази, щастливата.
Ще отмине по пътя тази пареща нежност. ...
Не се страхувайте от самотата
не е най-страшното на този свят.
По-страшно е да бъдеш сам сред много хора,
по-чужд от незаконен емигрант.
Не се плашете, не бягайте от нея, ...
Войни
(семейни битки в рутината -1)
/в спазване на обещанието за малко отдих от "черния мрак" - към "сивия" :)/
– Ех, каква ми мацка беше –
‘се пред огледалото стоеше.. ...
В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.
В една борба със секундарника, ...
Какво се случва във душата на художника, когато
под четката му облаци валят
и в рамо гладко се излива светлината
в прозрачен тънък колорит?
Какво се случва във душата на флейтиста, когато ...
Не мисли, че съм плакала (капки дъжд са това).
Есента е наблизо. Сбогувам се с лятото
По пътеки от суха и тъжна трева,
Лъкатушещи бавно на някъде.
Аз съм силна, не плача, ...
Няма те, пред мен букет цветя.
Нелепо е, но всяко цвете с твоите очи ме гледа
и странно чувам топъл, екзалтиран глас,
звучащ чувствително при загуба и при победа.
Представям си ръцете ти как нежно милват ...
Разкаяние
Когато на дървото окапали са му листата.
Когато на плода изгнили са му семената.
Когато на нощта угаснали са и звездите.
Когато на слънцето изчезнали са лъчите. ...
Има нещо, за което все така копнея,
а би ми струвало света.
Не се лъжете, и аз обичам, плача и се смея.
И все пак, бих оставил всичко за това.
Искам сред звездите да се запилея, ...
Припламва светлината на надеждата
през процепа на свъсените облаци.
Над тях е осъзнатата безбрежност,
която днес отново се разтвори,
за да ме спусне в бездната на дните. ...
Красиво е да бъдеш лъч последен,
от залеза с предчувствие отронен,
под златото на есента погребан,
сред корените на дърветата заровен...
Красиво е да си самотна мисъл, ...
А се страхувам... много се страхувам
че няма да се сбъдна в твоя ден
че няма да ме искаш вече истински
от хиляди представи ослепен...
че няма да делим среднощни думи ...
НОЩ НА ГРЕХА
Нощта е безлунна..! Нощ на страстта!
Стонове чуват се от тъмната стая...
Нощта е изгаряща..! Нощ на греха!
Тръпки прокрадват се по тялото бавно... ...
Т И Ч А Й, М О Я О Б И Ч
Чувам глас безмълвен. Шепне тишината...
Отдалече тръпнат влюбени сърцата.
Стигат ми очите, за да му говоря.
Ето ми ръцете, за да му отворя. ...
Сбогувам се със залезните истини,
споходили внезапно сетивата ми.
От страници на книга ненаписана,
бездомен лъч изпада на земята.
Обречен да умре, далеч от слънцето, ...