Поезия

253,1 резултата

Санта Кроче

Флоренция.
Детайл. Лице на скулптура.
Сълза от камък...
Пред нея... тлен. Подвластно тяло.
Плът и мускули... ...
902 1

Аз съм твоята пожизнена есен

Ха, представи си... че няма да ме има...
нито утре, нито днес, нито вчера...
Чужди ще идват в бялата зима.
Гледащите през теб ще те намерят.
Може би ще придирят... за словото, ...
1K 6

От мръсни обувки следите

Мнителен след хора със мръсни обувки -
прага прескочили, оставили следи.
В цветна хартия - опаковали преструвки,
и картички, надписани с курсив лъжи.
Във стъклен замък на измислен трон, ...
1.1K 1 4

Унищожение

Защо всички обичаме онзи, който
къса цветята в нашата градина
и увива сърцата ни
в плевели.
И разпалва тъгата в ...
694

Пари

Пари
Пари, пари, пари -
финикийски рожби хранещи мечти,
с поквара покорили сте света.
Човешките души погубила е алчността. ...
595

Топъл хоризонт

Топъл хоризонт
Небето светло, бяло... изцяло те обзема!
Виждам уютни полянки и гореща радост...
Усещам празник, мирише ми на веселие...
През преплетени клони, минават слънчеви лъчи ...
1.2K 11

Счупени крила

Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно, ...
1.6K 3

Ах, тази есен

Тази есен жълтееше тихо
и превърна се бавно в черно-бял зимен филм.
Парапета на двора кристалчета скриха
и се плисна конякът във стария скрин.
Съживи се уютът на тихата къща, ...
1K 1 16

Да те рисувам

Извадих скицника си - реших да те рисувам,
но нещо все се получаваше погрешно.
Почупих всичките моливи дето имам,
боите ми безцветни ми се виждат нещо.
Тогава случи ми се чудо! Небето проговори: ...
693

Въпрос

Ти си небето -
високо, голямо.
Аз съм една от твоите птици
и се питам, впила в тебе синя зеница -
може ли небето да бъде на една, единствена птица?
443

Сродните души

Сродните души
дали ги има
точно в този свят?
Кажи ми ти
дали ще има ...
749

Спомени

И отново е есен гальовна... По листата се стича умора.
Насред охрата яркото жълто на лъчите рисува спокойно
чудни сцени от други вселени. С други измислени хора.
Или ние сме всъщност и там... Но заключени в спомени.
Бях забравила колко е лесно по лъчите обратно да тичам ...
771 7

Накратко казано

Очакваме промяна – ау! –
бюджета някой е изял.
Останахме си без ноу-хау –
накратко казано – провал!
Просвета нямаме, и здраве, ...
661 1 6

Герой или не

Герой ли си.. когато нараняваш,
а после криеш се зад думите "красиви"?
Герой ли си.. когато надделяваш
над слабите и сам си слагаш етикета ''силен''?
Герой ли си.. когато заблуждаваш, ...
507 1

Болезнено

С приятели аз бях благословен!!!
Приятели аз верни имах...
Но едни млади напуснаха света.
Земята взе ги в свойте обятия!
А други тръгнаха към ...
735 7

Безлюбовно

"И тази нощ не правихме любов!
Уж... искахме... но някак се размина..."
Нели Вангелова
Не правихме любов и тази нощ...
във въздуха висеше запетая. ...
1.9K 2 16

Ласка

Една любов от ласка се нуждае,
тъй както цветето от капка влага.
Душите се издигат, но мечтаят
да се докоснат и ръце протягат.
Защо е нужна тази късна среща, ...
1.8K 3 36

Чергарското зове

Отдавна куфарът ми зяпа -
като уста на диплодок.
А в него - само два чорапа
и тото със изтекъл срок.
Ще дойде вятър и тогава - ...
1.2K 7

Абстракция

Абстракция
в нечий
заговор срещу съня
притежаващ
натежала от безвремие минута ...
588 4

* * *

Път
Да можех пак да чуя глас,
да видя нежното лице,
да сгрея ледени ръце.
Ти грешна и коварна бе, ...
845 2

Есен е ...

Есен е...
Пеперудени криле разперва
душата ми да полети
и плаха, нежна, устремена
търси свои висини... ...
735

Леко ретро

Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.
Понякога подреждам думи прости, ...
970 1 11

Сътворение

Огнедишащата сила ме изпрати,
да те поглъна в своя храм.
Не бях проклятие, не бях разпятие,
но бях щастлива да ти дам
две слова на кръст положени, ...
504 1

Чувства от хлад

Настъпва вечер, есенно-тиха,
навън се промъква хладен ветрец,
листата повехнали в тъмното зъзнат,
часовникът бие пак полунощ.
С тихички стъпки тъмнина в стаята влиза, ...
630 1 7

Омлет

Гарванът грачи грозно, зловещо,
политиците май са намислили нещо.
Баби се молят богу горещо
пустото нещо да е успешно.
Вихрове клатят тръни в полето ...
569 1

Като суха река

Като суха река е самотно
разстоянието между теб и мен...
Няма ги, няма ги вече
красивите, заспали риби,
сънуващи, че някой ги събужда... ...
823 11

Усещания

Тръгваш към мен и изчезваш.
Опитвайки се да те хвана, се губя в дима от цигарата ти.
Иска ми се времето да беше спряло и да те целуна за довиждане.
Просто не искам да се сбогувам с някой, току-що появил се в живота ми.
И вярвам в нищото, защото то ще ме избави. ...
1K

И преди

И преди
Когато можеш разбери
как идват слънчеви лъчи,
по които никак не личи,
че преди ...
711 2

Наздравица

За тъмната страна от същността ни,
за вечерите с цвят на вишна,
за пламъкът в очите на девица,
за огъня, за вярата, за риска.
Да пием за неказаните думи, ...
1.1K 2

Опит за хайку

ОПИТ ЗА ХАЙКУ
I
Порой, потоп, пострадали,
Милосърдие човешко.
Порой, потоп, пострадали, ...
454 1

Арабка стара

Седим под палмите на залива Персийски,
с наслада пийваме кафе и пушим наргиле.
На кой му пука, че останали сме само двете,
аз и арабка стара, пред екзотичното море.
Красива някога била е таз приятелка добра. ...
1.9K 10

Защо?

Защо е синьо
винаги небето,
а утрото
и залеза - червени?
Защото са ...
483 3

Моржувам пролетно

Не мога да се правя на първична,
Везна съм -
от потекло дипломатично.
Не губя лесно,
нито пък печеля. ...
902 1

Нещо като спомен

Слънцето, денят ми
към залеза се спуска.
Сърце, ти замълчи.
Усмихвайте се, устни!
Сънувайте, очи! ...
913 11

Циганско лято

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Захвърля Есента писмата
преди да стигне края.
А те се стелят по земята
и на снежец ухаят… ...
589 3

Така е

Така е
По-добре никой
отколкото, кой да е!
Колегиално
Нямаше как да го окаля, ...
704

Като дъга съм

Като дъга съм
посветено на М.
Като дъга съм... Слънчева измама.
Усмихната закачка вдетинена...
Небесна многоцветна холограма. ...
1.1K 15

Гърнето

Гърнето
От пръст и от вода – от глина ме направи
и свърза я в едно чрез крехките ми стави.
Стоеше този съд захвърлен сред полето –
сред руини и прах проблясваше гърнето. ...
924 18

Есенна приказка

Есен... Ваша Светлост, нима е възможно
залъци злато в краката да пуснеш?!
Колко обещаващо, колко тревожно
вятър нацепва изпръхнали устни.
Свита мъглици веждите мръщи: ...
833 7

Ще чакам

Щом вечерта замирише
на прах и на дъжд,
И над хоризонта диша
звук един и същ,
трептящ като слънце ...
830 3