Стихове и поезия от съвременни български автори
Живота
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.
Но дишаме и се борим, със себе си спорим ...
Акварел отпита синева
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...
Отклонение
с акомпанимент в различен тон на черно-бяло изпълнение
ще обявиш почти наум, ще обявиш почти със думи
безгрижие останало навън, безгрижие щастливо до нахлуване
безгрижна дълга дреха оцветява в спокойствие учудената вечер ...
Любовта се нуждае от хора
И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...
Ела, седни до мен да ти покажа нещо...
За миг останал ...
Пикасо
за да зачестиш среднощния ни ден…
Мой Пикасо, като мен си странник –
луна със поглед озарен…
Дървото вече е зелено. ...
Хайку
студено огнище -
изгубен огън.
Стени от злоба,
мълчание, недоверие. ...
Срамувам се от емблемите
в която Президента е помия,
в която управлява глупостта,
в която всички са затънали до шия.
Не се срамувам, че съм от държава, ...
Лятнa емоция
морето ни зове.
Плaжове и мaцки,
живееме по грaдски.
Мисли, бе дете, ...
Екзекуция
"Из мемоарите на един
оцелял между капките..."
Чух на палача смеха!
Потръпнах! ...
Съдбоносно
Радост силна как кипя...!
Дочу ли лекото трептене
от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен, ...
Гаврошовци
Топят се като мартенския сняг -
за ток и лек, за сиренце и хляб.
И ето ни гаврошовци сме пак.
1998 г.
Вчера
отвътре,
стрелки от сълзи и стомана
предизвикват смях
на кубчета. ...
... и рече Животът
Рече Животът
и махна с ръка –
По-леко! Не тичай!
Ще си загубиш дъха! ...
Оцеляване
Мария Събева
Оцеляване
Към пропаст върви нашата държава,
дълбока пропаст между бедни и богати зее ...