Поезия

253,1 резултата

Бъди ми

Бъди ми утрото от облачета бели
и делникът ми дъхав и усмихнат,
бъди ми слънчице от ласки заблестели,
вятърът на рамото притихнал.
Бъди звездицата ми, алена в безкрая, ...
1.3K 3

Защо?

Защо животът е такъв с мене,
това се питам дълго време.
Суровината си към мене свлича
и не дава да обичам.
Рана, след рана, ...
664 4

И ако това!?

Животът ни е трудно нещо!?
За него трябват хитрини...
За него трябва дяволия.
Която във играта да те задържи.
Живеем във хазартно време! ...
550 4

*** (денят прибира своите багри)

*** (денят прибира своите багри)
Денят прибира своите багри,
нощта раздава черно мастило,
някой с него запълва листа
с видения и спомени мили. ...
621 1

* * *

Циганско лято
вятърът плахо свири
тнцуват листа
............................................................
Зейнал прозорец ...
655 2

Модерното ни време

Много истини крием в душите,
като в стаичка с тъжни стени.
Ако с мен за момент поседите,
ще почувствате колко боли
да ми казват: „Не ставай наивник! ...
1.1K 1 7

Блудниците на времето

червенокосите блудници
разпиляваха звездите
тази нощ
защото пречеха на тъмнината
да драска нахално в душите ...
747 3

Животът

Животът
Животът ни протича като на шега,
преминавайки в детска, истинска игра...
И неусетно времето как бързичко лети,
обърнем се и вече сме затрупани с трудности. ...
685 3

Монолог

Бог ме дари с душа на птица волна,
а за разкош, талант и глас ми даде,
защо все плача и не съм доволна,
защо се блъскам в каменна преграда!
Над мен – простори в светлина огряни, ...
1.2K 12

Някой ден

Душата ще изчезне
някой ден
и само тяло ще остане
под земята. . .
И всеки спомен ...
457 1

Среща със Старостта

Днес поканих Старостта,
на чаша ароматно кафе.
Отлагах срещата ни досега.
Имах по-важни планове.
Облякох новата си рокля. ...
1.3K 8

Гибел

с коси-усойници
разпуснати по раменете
и роклята
захвърлена небрежно
върху стола ...
626 3

Татко

Kогато животът ми кратък
на тая земя привърши
и отида си тихичко и през нощта,
ще ме разбереш тогава, татко,
как детството ми се прекърши ...
659 3

Стон и въздишка

Стон и въздишка,
две сълзи
плъзват се по лицето.
Ах, мили, прости.
Оставям те, скъпи. ...
875 1

Хвърчила

Родих се невинна и мила
като всички деца
из детството бързо преминах
с ранени крака
душата ми после политна ...
927 6

Вместо прегръдкa

Приготвям куфaрa с бaгaж,
прибирaм в него остaрелия морaл
и тръгвaм, сбогом, aнтурaж,
кaквото взел съм - повече съм дaл.
Кaкво дa прaвя тук сред вaс? ...
535 4

Кратко, ясно, опасно

Мария Събева
КРАТКО, ЯСНО, ОПАСНО
Да се пише кратко, критично и ясно
бе някога трудно и твърде опасно
за онези наши смели сатирици ...
569 1 2

Insomnia

В одър от болка ме мятат кошмари.
С очи отворени сънувам спомени.
Тялото от недокоснати допири пари,
в гърлото - буца от думи отровени.
Въглен раздухан изгаря гърдите ми. ...
701 3

Бял стих

Бял стих
по Вапцаров
Какво тук значи, някаква си рима
въпросът е стихосбирка да има!!!
Ех, живот ...
954 3

За смисъла на живота

Със раждането - акт начален,
започваш твоя си актив.
И не е за живот печален,
а за живот дори красив.
И слънце в себе си да просиш. ...
595 4

Подарен вот

Понеже умните се възмутиха,
своя вот на глупавите подариха.
498 3

На грешен адрес

На грешен адрес
На Бога се уповавам, няма да се боя.
Какво ще ми стори човек?
Псалом 56 стих 11
Сърцето ми тъжно - разтвори се цяло. ...
598 11

Там

Изгубен, но все още там,
времето е като дим...
разстила се към ъглите на живота,
в който съм.
Като дишам ми тежи, ...
371

До последен дъх

До последен дъх
Да се довериш,
значи да Обичаш,
да повярваш,
значи да е с теб. ...
867 2

Молитва

На сина ми, моя ангел
Душата ми безжалостно ридае.
Не пита ден ли, нощ ли е сега.
В сълза се е превърнала. Нехае.
На топка свита плаче ми в гръдта. ...
738 7

Илюзия

Илюзия
Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи. ...
1.2K 4

...

Безизразни, тъмни очи
поглеждат широкия свят,
тълпата е тук, но мълчи
загледана в своя парад.
Неверници, мъртви души, ...
656 1

Защита

Целта на днешната ми работа,
е да докажа: „Колко съм човек.“
Задачите, които изпълнявам,
са равни на лицето ми отвред.
Допускам хипотезата: „Да бъда!“ ...
458

Хоризонта и Нощта...

Хоризонта и Нощта...
... Пак късна вечер вееше небрежно
с дъха на поривисти ветрове,
аз гледах хоризонта как изчезва,
и нощ отмъква всички брегове... ...
664 2

Двама в лодката

Разбираме се двама с теб сега:
било до днес каквото то било е,
доплaваме във утрото брега
под грохота неспирен на прибоя
вълните ни преди да потрошат ...
598 2

Опънато очакване

Тъпо е, драга, да си пълнежът,
да си памукът, който нареждат
около стъклена фина играчка
и ти се иска чак да заплачеш,
чак да му ревнеш до небесата. ...
550 1

Пираня в сърцето

Не обелвай и дума за обич! Мълчи!
Аз в сърцето си нося пираня -
разфасоващи зъби зад кротки очи.
И не искам със теб да я храня.
Тя е гладна за обич и за добрина. ...
830 15

Есенно море...

Есенно море...
(импресия)
О, как различно е Морето днес!...
Бучи... Над него стене птица...
(Като мома продала чест ...
1.6K 5

Сезоните на любовта

Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла ...
631 5

Ново начало

Ново начало
Потъмняха от скръб небесата,
злочестта е попила в ядрото на тази земя,
безучастно се крие съдбата
зад изтънелите в мрак сетива... ...
1.2K 2

Сам

Денят изгасва.
Последният слънчев плам е там
зад хоризонта и захласва
всички тях... а аз съм сам.
Не, това е твърде жалко, нелогично. ...
595 2

Листо от бука

Листо от бука се откъсна
и дълго пада към земята.
Тъй моята невяра късна
в стиха ми в джоба се премята.
И чак когато пожълтее, ...
502 3

Истинското за света!

Докога сърцето ми
във този огън ще бушува!?
Докога във мен
мечтата ще тъгува?
Че живота съществува! ...
564 5

С чувство за вина

Понеже във очите ти съм трън,
реших да си отида от живота ти,
настана мрак и суматоха вън,
от ужас потъмняха даже сенките.
Понеже любовта е писък луд, ...
1K 1 7

Птиците умират сами

Птиците умират сами
Умират ли и птиците сами,
когато бавно настъпи самотата,
когато отлетят далече всичките мечти
и сами останат в студа да чакат? ...
757 5