Стихове и поезия от съвременни български автори
Клечка
Дори и демоните си заминаха.
Преди да тръгнат се стараха.
Перфектен ад – прилежно всичко мебелираха.
Прегърнала безвремието ...
Кукла
куклата с червените коси,
там, на витрината голяма
за всички тя е глуха, няма,
ала витрината краси. ...
Ще запазя правото си
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.
Ще запазя правото си да целувам ...
Предупреждение
пак българина на гръб вози,
в пространството, под път над път,
те като "мутрите" вървят.
Заливат ни със компромати, ...
На една пресконференция
а под дъжда стои сирак.
Сълзите по лицето чисти,
ръка протегнал – ясен знак.
Отвътре, шум на звънки чаши, ...
В памет на мама
деня когато тръгна си от нас.
Обрулена от ветрове триглави
изгубих се в кармичен кръговрат.
Но днес съм тук. При тебе се завърнах, ...
Будният кошмар
но кой да ме чуе?
Поглеждам към вас
ала всеки май глух е?
И устните трепват, ...
* * *
Прикована съм
Изповед
Събуждане
… из моето житие ...
Музата
Сякаш празнина те е обзела.
За твореца липсата ù е страдание.
Орисница зла ли го е проклела?
За някой негов грях неволен, ...
Двадесет и пет години мутрокрация
Мощна, възходяща мафиотизация...
Население - зомбирано и спящо.
И развитие безпътно, низходящо...
Хора изгорели и самоубити... ...
Там на север до Несевер
Там на север, до Несевер,
Лодки, гларуси, плавуни,
Чайки, яхти, вместо дюни
Вси се щурат по морето ...
Драгойновска комуна
Наситихме стомасите с храна.
Софрата се измете от фъртуна.
А пък и сложеното на страна.
Не си загубваме ний апетита! ...
Амбиция
Основното е кръг,
във който циркулирам -
ексцентрик,
готов да разруши ...
Сърце
Сърце, сърце, защо си толкова тревожно
защо от мъка свиваш се, кажи?
Нима не ти е всичко тук на теб угодно
в таз златна клетка, виж я как блести! ...
Овчар и дама
до нея спира млад овчар.
Помисля си: "Каква овчица,
с прекрасна кожа и загар.
Отцепила се, туй е ясно. ...
Доктор Любов
а той ме гледа.
И даже ми се чуди.
Какво е това момиче?
Явно е от клуба ...
Не ме мрази
задето те обичам.
сама се мразя
себе си.
докрай ...
През унеса на времето
През унеса на времето понесен
дочувам вечни гласове:.. Стани!
Мини през вихрите на тази есен
със пориви, надежди и с мечти! ...
Една вечер в Страната на спомените...5
Две горящи свещи и букет от рози,
аз и ти в очите гледаме се пак,
скачат по стените сенки в странни пози-
в ъглите трепери дрезгавия мрак... ...