Стихове и поезия от съвременни български автори
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
Не зяпай ...
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
Не плача, сине
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
Доволно е
собствената си смърт.”
Иван Радоев
На М., докато песента ни раздели
Но ние все пак сме в живите… ...
Между Холивуд и Боливуд – 3 (Снежанка)
Снежанка. Той е Шеф на фирма,
отсъства често от дома си –
лети за Сингапур и Бирма.
Снежанка Мащеха си има, ...
Подострени тъпизми - 2
Тя кръшкаше на една страна,
той захождаше на друга, затова
"то" се оказа, че е от Стивън Кинг!
П.С. - "То" е роман от Стивън Кинг. ...
В кръчмата на барба Яни...
В кръчмата на барба Яни
всички стари капитани
котва хвърлили отдавна
пият дълго, пият бавно, ...
Зад рамката на картината
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение, ...
Страхът
Тръпки студени, минават през мен.
Как искам в широките двери
страхът да се блъсне смутен!
Върти се в ума постоянно, ...
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта ...
Портрет
Човек! Това звучи гордо!
М.Горки
Мръсен,
гаден, ...
Есента на нашето вчера
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях
Днес вървя след себе си ...
Следващото лято
Да, може би отново ще е лято
и пак ще има звездни нощи и щурци,
но има ли значение това, когато,
ръката ми ти няма да държиш... ...
Ако двамата с теб се разминем
изтичат слънчевите дни,
заслушана в шума на ятото
есента часовете си брои.
Скрита жадна зад скалите ...
Така си мисля
Красива, алчна, мързелива,
мени се бързо, бързо си отива.
А истината?
Дрипава старица... ...
Ситния есенен дажд
пак своята песен извива...
Не дойде при нас изведнъж -
в тъгата всемирна се слива!
Той глади със длани тревата ...
Реквием
онази
форма на живот
изричаше със жар
последното си (ежедневно) ...
Авторово стихотворение
разбирам мъдрия подтекст
от словото неповторимо
на този наш добър поет.
Поемам път из джунгла тиха ...