Народе, да спиш недей, внимавай!
Искат природата ни да замърсяват!
Как нямат за отговорност чувство,
да се мисли за държава е изкуство,
за природата около нас "забравят", ...
Зад погледа ти влюбен и сияен
не се ли крие втори чифт очи?
Очите, за които аз не зная,
защото искаш да ми ги спестиш.
Невидими очи, с които плачеш – ...
Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
Не стигна лятото. Изтече
през пръстите широки на мечтите,
гримираните със надежда вечери,
безцелните разходки край скалите.
Не ми достигна с мъничко морето ...
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
Среднощен час, замръзнала река.
Грозно грачи гарван в тъмнината.
Седя си сам накрая на брега,
напрегнато заслушан в тишината.
Усетих, че зад мен се движи нещо. ...
По-трудно е да си обикновен отколкото различен,
изгубваш се във тесни очертания
дори пред себе си – безличен
се криеш в сенките на бляскави сияния.
Съзнаваш липсата си на умение, ...
Угасва пламъкът в очите,
неизлечима диагноза: самота.
Чаках твърде дълго да ме видиш,
сега си тръгвам, идва есента.
Не те виня, не ти се сърдя. Не. ...
Самотен във здрача когато оставаш,
аз - тихата вечер идвам при теб,
беззвездно, без звук, дори без покана,
присядам на стола като блед силует.
И там сред умората тихо скриптяща, ...
Той е силен и в очите си има мъгли,
нещо средно между сиво и синьо,
нещо между огън и звезди,
нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.
Когато е тъмно, когато ви няма, ...
И тази нощ аз ще летя нагоре в небето,
дето греят звездите,
и тази нощ аз ще сънувам любов,
там където се раждат мечтите.
И тази нощ луната прекрасна ...
Колко дълго търсих те досега,
обиколен от имена на любовта.
Всички те бяха като вълни в морето,
една след друга разбиваха сърцето.
Две ръце искам, само две, ...
Улиците - безкрайна върволица на самотни луни
Причастието - настинало време
без минути на колебание
Брегът - синьо разпятие на грях
Днес вървя след себе си ...
Мълчи ми се... А трябва да говоря!
Оставя ли копнежа да заспи
в прегръдката на есенна умора,
ще плъзнат куп съмнения, вини,
че нещо не направих както трябва. ...
Отсече обществото "Той е луд!"
(а кой ли с него би могъл да спори).
Задъхва се светът, а този шут
тревички гали, с птици си говори.
Земята от конфликти се тресе, ...
Краят на лятото ме натъжава,
сякаш че отива си любим човек
и подире му и онзи зной жарава
скрива се във тъмното напред.
Няма го! Като една любов избягала. ...
Случайно срещнах те и припознах се
във изрисуваната бяла роза,
от картината прашна,
изтъкана от истински чувства.
Усетих те във себе си и се запитах: ...