Стихове и поезия от съвременни български автори
Следобед
Не успях в тоя пламнал от слънце
следобед да окъпя душата до блясък!
Как искряха в стъклата очите на дявола,
ослепявах от тях и не знаех коя съм... ...
Празна
Дебна светулки из мрака.
Привидно блажено усмихната,
душата притихнала... чака.
Погалих изстинали залези - ...
Мечта
щом моят ум е собственият ми палач,
към теб не дава да съм устремена,
и всичко, което съм обичала,
потапя в здрач. ...
Българи
незнайно дълъг път е извървяло.
Начало славно, а краят жалък,
и днес се бори за следващия залък.
Във таз борба страшна ...
Може ли с теб?
и да гоним лунните цветя?
На стените да окичаме сезони
и в очите си да търсим наши небеса?
Може ли в полето да се борим ...
Нов прочит
стихии помитащи всяка надежда.
Пристъпвайки тежко житейската зима,
нечакана идва и мрачно поглежда.
И всичко във нас до премръзналост плаче. ...
Кладенец
издялан с камъни масивни.
От вътре пеещ водоскок,
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина ...
С теб
Жилава пръчка съм...
Нищо не струват
ни коне триста - яхнати,
нито пък - някакви дяволи. ...
Сам
едва изгря сребристата луна,
горят очите и текат сълзите,
но не разбрах аз нейната тъга.
И тъй небрежно, седнах аз до нея, ...
Социален проблем
На тротоара плаче този онеправдан индивид.
Напразно надява се на някаква милостиня.
Ние често забравяме за родината кат светиня,
какво остава за болни, бездомни и сакати. ...
Това ли искахте в осем'сейдевета
прииждащи без повод и без ред.
На петдесет узнаваш с изненада,
че орган е не само "стърчащият отпред".
Шкембета, бъбреци, сърца, далаци ...
Езичник...
Не искам дом спокоен
да бъде Любовта,
не ме превръщай в спомен
останал след нощта!... ...
Монолог на "Наблюдателя"
> По всичко личи, че онова,
>
> което си е проличало досега
> ...
За смисъла и още нещо
а и смъртта му бе приятел.
На чашка канеше я вечер –
той знаеше и без гадател,
че скоро любим ще й стане. ...
Днес
които нямах
и очарована от разочарования,
които не очаквах.
Днес... ...
Лястовици бели
отлитат като лястовици бели,
улисани в сиво ежедневие,
не виждаме посоката къде е.
И питаме се заедно защо ли, ...
Среща ...
самотник някакъв срещнах да крачи,
без нищо вече останал -
загърбил живот, надежди, мечти,
но с душа, неможеща вече да плаче, ...
Вместо молитва
не бива да се вкореняваш в тази плът
не се живее с нея никак лесно
щом мерне хоризонт тя хваща своя път
от гривата на страстна нощ ...
Каквото погаля, то... се разваля
мисля си, че съм поет,
и че Димчо Дебелянов
ми е първи братовчед!
Вечер пиша за гората, ...
Опит за песен
моя малка чучулиго!
С песен ме сгрей,
че топлина ми не стига...
Сърце ми премръзна ...
За Бенковски и неговата чета
Заклели се пред кръста и камата,
очите им - възторжени горят
Родината поробена и свята
да освободят или да умрат! ...
Пълзящи въпроси
щом не мога да летя?
По житейското поле,
липсват дъхави цветя.
За какво са ми ръце, ...
Като
и го боцкаш, мира му не даваш.
Ту открадваш всяка моя мисъл,
ту без дъх внезапно ме оставяш.
Във окото ми - като прашинка - ...
Чуждото завинаги спохожда
за когото сухи са очите,
мрачно е небето като пропаст,
скрила в дъното лицата на мечтите.
Няма кой внезапно да извика ...
......
сдържан и неизречен;
диво презрение
в ярост облечено.
Демоните на душата! - ...
Пеперудка (Лина)
Отново плачеш ти,
но защо не разбирам
за глупаци сълзи проливаш!?!
Не е честно така ...