Стихове и поезия от съвременни български автори
От толкова, толкова време
събуждат се за нов живот,
напират страстите изстинали,
изливат се във смисъл нов.
Сподавен стон, самотен вопъл, ...
За всичко неизречено
Какво да пиша в късните недели..
За любовта, която ми горчи?
Омръзна ми да пиша за раздели.
Омръзна ми да пиша, затова ...
Ако...
... трева ако бях, щях да остана зелена и жилава,
опъната струна на цитра, и вълчият вой да е химн...
... река ако бях, гордите камъни с жива вода
ще обливам; докато ме има, да искат да пият от извора... ...
.......
сред ангели и светлина
аз искам да умра.
Заровете ме във облаците -
скрита зад безкрайна синева ...
Заключено сърце!
нека да съм нов човек.
Да не чувствам;
Да не обичам;
Нека всичко свърши, ...
Eсенен хербарий
и ще забравим, че издишвахме любов,
макар и в сънища,
че твоя дъх и моя бяха пътища,
отвеждащи към другите реалности, ...
И днес са, и утре...
Смехът им е песен и плач.
С криле на комети отлитат...
и кацат в лилавия здрач.
През сини простори се носят... ...
Лунна светлина
или мъглата грозна спира я?
Дали все пак път намира към сърцето ти
или зла прокоба пречи ù?
Но на сутринта очи ще отвориш ...
Вишнев цвят
Как божествено целуваш,
сякаш вишна разцъфтява!
Колко искрено жадуваш…
Любов за пролет възвестява! ...
Да поставиш началото
Имаш късмет и се скриваш зад някаква будка.
Но все пак събираш смелост и на другия ден,
чувстваш се силен и дори малко променен.
Изливаш чувствата си така таени с години, ...
.....
се извиваше от края
на безкрая до дъното
бездънно на океана;
и Движението-време ...
Фар
варосан от солта и сляп от нея,
с тояжка-лъч почуква в пустотата,
с която от години тук живее...
Но вече никой не го съжалява. ...
* * *
дори не го харесва
не го и мрази
а гори.
изгаря цяла като факла ...
Нима
а слънцето крещи от злост?
Че искаме да правим сделки
със собствения си живот?
Бутилката със вино свърши, ...
Устрем
перото как да не пресъхва,
да трепва от житейска одисея,
въздух живителен да вдъхвам.
Аз себе си измамих да живея, ...