Ухае ми на събота от вчера,
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...
М А Г И Я
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...
Бях просто дете, с широко отворено сърце,
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...
Пролет пукна, и градините се обагриха в разноцветна премяна, а въздухът се изпълни с ароматът на пролетните цветя.
Първите птички се завръщат от топлите южни страни, и парковете се изпълниха с детски радостни гласове.
Пролет е, и навън е прекрасно като жива картина на рисувана от нашият създател.
Пр ...
Политикът обещава златен мост,
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ, ...
ЕМПИРИКИ
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...
в памет на Михаил Ив. Георгиев
В паметта на този пролетен ден... Слънцето зад облаци притихна.
Денят събужда спомените в мен. И днес ги събирам в два-три стиха.
Нима животът е небе без предел? Виж пролетта:в спомен тих остава,
щом небесен е пътят. И тебе отвел в покоите на небесната държава...
Любовта е навсякъде край нас.
Любовта е различна за всеки един от нас.
Любовта понякога ни наранява, но ни прави по-силни.
Има различни форми на любов.
Любовта между майка и нейните деца. ...
Желая да те галя дълго, нежно.
Бавно да преоткривам тялото ти.
Искам цяла вечност да те гледам в очите.
Заравям пръсти в косите.
Масажирам всяко мускулче. ...
В теорията на поезията направо съм бос
и волно предпочитам,така да си шляпам,
обичам автентичното,ръбатото,простото,
което звучи ми красиво и дори,даже малко нахакано.
Казвам това,което усещам, ...
Като се върна назад... във времето,
когато за първи път пишех поезия!
Тогава сегашните стари поети си правехме
пируети, ласкаехме се едни ,други,а сега!?
Дори вече не се познаваме и дори... ...
Пролетта с цвят облича природата
и разгръща за слънце простор.
Разцъфтява в очите на хората
и в сърце на житейски декор.
Пролетта стъпва тихо в градината ...
Чуваш ли мойта въздишка привечер,
дето потъва в мрак, тишина…
Чуваш ли шепот от спомен далечен -
шепне за светла, трептяща искра.
„Не пали свещите“ – казал Бетховен, ...
Дребните душици са непрестанно объркани,
злословят и нищят с умовете си сбъркани.
Опити правят да бъдат значителни,
но самите пропадат в капаните мнителни.
Откровението, камшик на жестокост ...
Що така бре, шефче, сторват с мене всички?
Уж обогатявам своята култура!
Стига, рекох вече, бобец с наденѝчки,
що рецепти има, бабешка чутýро!
Щом часа удари, все съм пред екрана, ...
ШЕПА ТИХА ЛЮБОВ
... аз навярно красиво старея – благо старче със бяла брада,
даже римната ми логорея си изчезна от мен без следа,
спрях да лея от празно във пусто над безмълвната своя бохча –
то е просто въпрос на изкуство най-загадъчно да си мълча, ...
Обичам слънчевата тишина
как волно плодовете си раздава,
копнежът ми щастлив и осъзнат,
възторжен е и по небето плава.
Обичам слънцето да грее в мен ...
Никога няма да си простя, че не успях да ти покажа колко дълбоко те обичах, в сърцето ми ти беше всичко.
Ти искаше повече, мечтаеше за нещо друго, а аз, опитвайки се да бъда най-добрият, останах в сянката на своето чувство.
Вечерите минаваха в самота, а мислите ми се връщаха към нас, съжалявам за вс ...
Двадесет и четвъртият тираж на тотото беше белязан
с поредния свой гаф свързан с явна корупция,
за жалост такава е цялата ни мила държава,
изградена върху фундамент от Безскруполност и "Неподкупност".
Как може така безотговорно все да се случват, ...
Във мене е пустош. Във мене е мрак....
След толкова смърт и омраза
забравил съм всички - приятел и враг.
Дори не усещам скръбта си.
Събуден съм сякаш от някакъв сън. ...
Не завиждам на тези, който пишат
за любов, красота и облаци бели...
Но се чудя, защо толкова слепи ставаме,
че не виждаме накъде върви Света.
Тъжно, комично... трагично. ...