Стихове и поезия от съвременни български автори

257.5K резултата

Празнична искра

Година нова – светъл, чист портал,
към мечти безбрежни, към небесен бал.
Звездите танцуват, снежинките пеят,
всяко сърце с надежда се грее.
Да бъде годината пълна с блага, ...
657

Мечтател

Мечтаех да стигна звездите,
по вълшебни стълби, извити.
Исках да преплувам Тихия океан,
много преди Магелан.
Исках да имам ракета, крилата, ...
586 2 8

Време за обичане

Лудо нацъфтели са дърветата
в бяло, бяло - поглед дето стига.
Сребърна луната свети, та
сто пътеки в мрака да разстила.
Януари глади си брадичката ...
817 6 13

Помощта на Общината

Кой с лопата рине сняг?
Сам-самичък май съм пак.
Раз-два-три в снега дълбок:
Ето! Давам ви урок!
Хоп! Запретваме ръкави! ...
918 3 8

Хлапето

ХЛАПЕТО
Мечтая си да бъда пак момче.
Да си надяна светлите бермуди.
Когато лятно слънце напече,
във кепчето да хващам пеперуди. ...
481 2 2

Всекидневие

Всяка минута е нерв скъсан.
Всеки миг носи инфаркт.
Затова дните са къси,
а нощите-безсънен факт.
Прицелени в нас безумства ...
704 6 20

Спомен

Тихо повява вятър в небето,
Гоним изгубена, малка мечта.
Търсим я в полет, после в полето,
Мислим, че има я тук и сега!
Тропот на бели коне се прокрадва.. ...
709

Oт обич

Сто години вървях, слънце кътах си в малките шепи.
Колко много обувки по друмите прашни протрих.
Укротих ги с любов ветровете – и гневни, и слепи,
и приспах триста бури в предречен от бъдното стих.
Сто години вода аз в сърцето си носих. Мълчана, ...
688 4 5

Глътка

Лъжата... таз стара истина,
вълшебница... самозвана наивница
решила да клевети до финала!?
За да се изкара и от Бога по-бяла.
А черното, то е модерно. ...
614 2 3

Избирам

Избирам, избирам, избирам,
избирам си сто хиляди неща -
от звездните кервани на Всемира
до чувството от радост да крещя.
Избирам, избирам, избирам ...
963 4

Островръхчо и Заобленчо – 11

Отново дружно тръгнаха по пътя.
Мълчаха двамата като виновни.
Приятелството струва много скъпо,
това разбрали бяха. Не дословно,
но всеки бе почувствал колко важно ...
720 3 13

Сълза за Евридика

Сълза за Евридика
Само който носи хаос в душата
може да роди танцуваща звезда.
Ницше
Историята всеки път мълчи, ...
705 2

Къщичка за птици

КЪЩИЧКА ЗА ПТИЦИ
... с пет остъргани дъсчици, с гвоздейчета – шепа дреб,
проста къщичка за птици – снощи я сковах – за теб,
вярвам, че ще ти хареса, щом ми прилетиш от юг,
утре ще ти дам адреса в месинджъра на Фейсбук – ...
545 3 2

Тъжни абсурди

Маргинална улица без светофари, лампи и знаци.
Някой я нарича пътят на всички глупаци, чудаци, смелчаци и изхвърлени котараци.
Място за бездомни надежди,
където бетонът е мек и те гледа под вежди.
Там, където любовта, гладна с вяра на ръце проси, ...
925

За мама

Мама е слънцето в моя ден,
звезда в небето – мой вечен фенер.
Тя пази душата ми чиста и светла,
учейки ме да вярвам в доброто и в светлината.
С нея израснах – под ръката ѝ силна, ...
706 1

Майката на Апостола

Майката на Апостола
Една българка, една истинска жена,
родила и отгледала няколко чеда.
В бедност но с обич и любов голяма,
тя ги възпитала, друга като нея няма. ...
832 3

Селска носталгия

По света пръсна ни гурбета.
Развалихме вече мухабета.
А добре тук ний си бяхме-
пихме, ядохме, играхме.
Купонът беше в махалата. ...
738

Смирение

Когато цял живот си коленичил пред една икона
и за себе си си искал благоденствие, охолство -
на това му викат намерение, охота!
Щом след години се изправиш пред същата икона
и от нея ти узнаеш защо забравиха те всички в живота - ...
899 2

Човекът е осъден да избира

Човекът е осъден да избира,
но дали това е свобода.
А казват, който търси той намира,
в живота на бруталната игра.
Неискам повече да търся теб, ...
691 1

Жената, която събужда угасналите вулкани

Ела – несвястна те ща! –
тиха, бясна – роса и стихия в степта,
да ти пия тревите – да си диви пелини
на моите жадни уста –
къбовидните мълнии в мен да търкаляш на бъчви, ...
506 3 1

50 нюанса живот

„Адът – това са другите“
Жан-Пол Сартр
За всяка година по нещо научено –
от първите крачки, до бързия бяг:
спонтанно, случайно, скроено, обмислено – ...
1.1K 4 5

Диалог с морето

Трудно се говори със морето
в нашия телепатичен диалог,
донякъде разбирам общо взето
защо моретата създал е Бог.
Спокойствието чак ме удивлява ...
860 3 6

За едно събуждане и видовете плъхове

Разсънвам се със писане на стих,
макар, че и кафе съм вече пил,
ала на поетичния тепих
събуждането си е някак си със стил...
Какво ще пиша? Още го не зная, ...
643

Quo vadis, humanitate

Лос Анжелис ярко пламти...
Америка се сбогува със Картър...
Доналд Тръмп настървено ламти,
подобно на Путин да прекроява световната карта.
Само аз ли сънувам ...
448

Е кажете

Бесило, като венчило...
не намериш ли правия път,
покажеш ли слабост, дори малко страх...
мъглата се спуска и о ето грях.
Смъртни, безсмъртни, лъжливи игри, ...
552 2 2

Метаморфози

Ще бъда и от ниските по-ниска,
трева ще стана – нежна, от коприна
и бурите дори да не подминат,
ще ги прегърна, ще поема риска.
Което не избирам – ме избира, ...
595 1

И не е съд

И не е съд божественото право
след погледа надясно и наляво,
когато за едно се колебаеш,
а другото уверено желаеш...
или препънеш вярната си крачка ...
796 2 1

Аморозо

Къде ли си? Светни ми за минута!
Теб в много сътворения те има.
В безцветните ми есени се лутат
усмивки от мъгли и пантомими.
Теб има те в рефрен за Беатриче. ...
950 4 5

Сливане

Можеш ли да чуеш нас, в мъгли обвити,
вик от миналото – зов свенлив.
Склоновете трепнат леко, в слънцето умити,
гасне с него пламък животворен, жив.
В град панелен, сив, душите стенат, ...
732 1

Автопортрет по залез

АВТОПОРТРЕТ ПО ЗАЛЕЗ
... навярно подир птичите ята ще се смотая някой ден в пейзажа,
дано даде ми Бог две-три лета? – каквото още имам, да го кажа,
да си допея, да се измълча на български език! – да си поплача,
душа да ви разстеля – и бохча, под топлата ми пепелна погача, ...
440 3 1

Директива

Д И Р Е К Т И В А
Природата е винаги с естествено поведение,
а това,че Лос Анжелис мощно и ярко гори
в резултат на човешките сбъркани мнения
за посоката на пътя,страшно много горчи. ...
427

Премисляне

Не отивай в кръстосаният огън.
Просто гледай отстрани.
Останките от спомени -
хвърли ги и нека той да ги довърши.
Не се самонаказвай. ...
777 2

Когато старост косите посребри

на майка и татко!
Старостта от вас полека, лека
взема своя дял!
Бавно и невидимо в косите ви
плете сребро! ...
586

***

Силата на словото е тайнство.
То възкресява или тихо убива.
Над нас са звездните пространства.
Под нас земята не заспива.
В нея греят светлите ни чувства. ...
474 1 2

Искам пролет!

Искам пролет, красота, мечти,
да прегърна милото ми момиче,
стих изящен сърце да и посвети,
най-красивата към мен да тича!
Да цъфне в градина кокиче, ...
842

Сърцето каза

Запомни, че да те имам е съдба.
И че в тебе трябва да изчезна.
"Ще плачеш", настояваше ума,
но сърцето каза "Искам нея."
917 1

Изборът

Пътят в живота ни не е само един,
пред нас са кръстопътища без край.
В очите блясък, трепет несравним,
с избора си всеки открива своя рай.
Къде ще тръгнеш - към мечта ли светла? ...
989 5 18