Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Обрат

Неизбежна е уви,
тази среща в месецът веднъж,
когато всеки мъж,
среща възлюбената си в настроение особено!
Някак си, по божия природа, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна, Хумористична

603 1

Обичам

Обичам слънчевото време,
обичам всички летни дни
и небосвода син над мене,
обичам теб, обичай ме и ти!
Обичам твоята усмивка, ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

526 1

Въпроси, въпроси, въпроси

Пълно е с безпокритни претенции,
със свалячи, с достойнство увиснало,
с млади, но сякаш за пенсии,
със светли личности... но с тъмно минало...
Пълно е с подобни и други, ...

mislitel

Поезия » Гражданска

481 2

С траурен траулер, в трал чер – на бал

Нахлузват рибите вечерни мрежи –
приличат на наконтени русалки,
следящи траулера тъмнонежен
и взели гларуса за принц… без малко!
Вълни лениви срещу тях се ежат, ...

МарияДимитрова.67

Поезия » Строги форми, Друга

556

В очакване

От пълната чаша на лятото
щедро капят като златни листа
последните спомени, окъпани
в тюркоазено морски вълни.
На перона стои в очакване ...

yossifova

Поезия » Пейзажна

671 1 2

Отговор

Две думи казани в нощта,
чийто отговор не бе дочакан.
А лъжливи обещания сега,
ми се сбират още във душата.
Кога ще мога да ти кажа насаме, ...

SaSy_23

Поезия » Любовна

700 1

Безвъзвратно

Б Е З В Ъ З В Р А Т Н О
Най-прекрасните мигове
най-жестоко ни нараняват,
от живота ни когато отлитат завинаги
и никога не се вече повтарят. ...

krasio0109

Поезия

381

Епилог

“Епилог е последната част в сюжета на литературно произведение, която от известна дистанция на времето разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата.”
Аз съм епос, който се чете за един човешки живот.
Ти предпочиташ да четеш брошури.
Не намирам драма в този епилог,
нито причини за душевни ...

bibsun

Поезия » Друга

681 1

Cветли вини

Ти някога криле ми сам пришѝ,
животе мой. Повярвах, бях наивна,
а после мрак по дирите ми кривна,
подобия на хора – без души.
В сърцето скрих го - да не се руши, ...

Patrizzia

Поезия » Философска, Строги форми

562 2

Мъж в дъжда

МЪЖ В ДЪЖДА
Брадясали библейски дъждове
дълбаят голобрадите баири.
А из блатата щъркелът кълве
мехурчета по жабешките дири. ...

Валери_Станков

Поезия

393 1 1

Възможност

Отбелязвам в душата всеки лиричен звук.
Нима миговете святи са рана за моя слух?
И идват безсънни нощи,запалени от зора!
В толкова години,още ми е трудно да умра...
Заминаха любими хора:клада от тихи дела! ...

Ranrozar

Поезия

506 3 6

Четене на птичи полет

ЧЕТЕНЕ НА ПТИЧИ ПОЛЕТ
... подир епохи суета,
в които не сънувах птици,
сега се уча да чета
небето в птичите зеници, ...

Валери_Станков

Поезия

548 2 2

Всяка дума

Всяка дума
Всяка дума носи чувство,
всяка дума има цел,
всяка дума е изкуство
и е светлина за мен. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

620 3

Летен дъжд

ЛЕТЕН ДЪЖД
По пръстите ми лепне сладостта
на лятото – триумфът на пчелите.
Дъждът е благослов и благодат –
от нотописа му дано заспите. ...

yotovava

Поезия » Любовна

719 5 12

Един забравен птичък

ЕДИН ЗАБРАВЕН ПТИЧЪК
... от фасове, на спирката събрани,
си сви цигарка старият клошар
и хляб от боклукчийските казани
на гълъбите хвърли – Божи дар, ...

Валери_Станков

Поезия

378 2 1

Аз просто знам

Аз просто знам. Добре го зная.
Каквото струваше – платих.
Че без любов не струва раят
и шепа думи, тъжен стих.
За всичко, знай, причина има. ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

510 2 5

Блян ли е

Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...

aap

Поезия

595 2 4

Песен за птичето

От чувството защо ли се страхувах?
Красиво долетяло бяло птиче.
То идваше денят ми да бленува,
то идваше нощта ми да съблича.
И къс след къс кълвеше тези дрехи, ...

Plevel

Поезия

1K 13 24

Поетите

Поетите
Поетите самотни си отиват
без аплодисменти, в тишина
Със себе си едничко само взимат
тъжната и страдаща душа! ...

gogata622

Поезия » Гражданска

808 4 2

Богиньо моя

И идва време - просто онемяваш
пред сребровеещата красота.
В очите на живота се смаляваш
и плези ти се нагло гибелта.
Богиньо моя, още не разбрала, ...

vega666

Поезия

734 12 13

Бях вашият лирически герой

БЯХ ВАШИЯТ ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОЙ
... когато в огледалото се вглеждам, нали съм прост лирически герой,
си казвам всяка сутрин със надежда, че този свят все още си е мой! –
че мои са момичетата светли – и синевата! – с птичите ята,
че още много дълги километри ми предстои да мина през света, ...

Валери_Станков

Поезия

552 2 3

Да дойдеш

Ех, да имах аз седефен замък край морето!
Кокетен, сладък с бели каменни стени.
С кули и бръшляни дълги, извисени до небето,
щях да чакам да пристигнеш само ти.
Да се промъкнеш тайно и галантно в мрака, ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна, Пейзажна

788 2

Призована

Молитвата е
свише призована да
множи: „Осанна!“

rhymefan

Поезия

427

След тениса с нея

С една млада дама (грамотна и пряма)
започнах на тенис игра.
Без никакъв бекхенд и с лошия форхенд
на корта до нас - вечерта.
Тя беше във черно, с екипче модерно, ...

Yuri

Поезия » Хумористична

757 2 9

Частичка от миг

Частичка от миг, Ти, дари ми -
с целувки, с прегръдки - незрими,
с ръцете си недоловими,
душата поне погали ми! -
Прашинка утеха върни ми... ...

Васили

Поезия » Любовна

733 1

В поезията диша доброта

На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори
от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.
Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,
а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.
И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Философска, Гражданска

703 1 10

Времето лекува

Усещаш ли студа? Подухва след раздяла.
И аз се чудя на това, твърде позакъсняла.
Поглеждам в душата, по заскрежен прозорец.
От лед са там нещата, емоция на подлец.
А малко състрадание, нима не си получил? ...

Spring_sunrise

Поезия » Философска

674 1 3

Сянка

Далеч в простора плува сянка,
която е отдавна с мен.
Това съм аз - жена и мравка,
и лъв, и пламък, и дете.
Това съм аз, така смутена, ...

bibsun

Поезия » Друга

657 1

Перфектна автобиография

Грижите ми тежат,
като торби под очите на професионален пияница,
а мечтите ми спят
на живота отвъд, сякаш, последната граница...
И се влача подобен ...

mislitel

Поезия » Друга

649 6 24

Кестенът на Варна

КЕСТЕНЪТ НА ВАРНА
Кестенът на „Братя Миладинови”
го отсече варненският кмет,
плаках в небеса, над него зинали,
сетне псувах много дни наред, ...

Валери_Станков

Поезия

540 2 3

В горещия август

Ти го изрече, сърцето се сви,
Така ме отнесе, душата изгни...
От устните страсни,
За които копнях,
Излязоха бясни куп жалки слова. ...

SaSy_23

Поезия » Любовна

800 1

Сърцето

Ти знаеш ли сърцето как боли,
когато лъжеш го и лъжеш себе си.
Недей надява се, че бързо ще забрави
щом ти отново си го позволил.
И скрий го там дълбоко негде, ...

petiofi81

Поезия » Философска, Свободен стих

846 1

Страст

С Т Р А С Т
Страстта към четене,на стоиностни книги,
увеличава капацитета на компактната памет,
нивото на интелигентност страхотно повдига
и снижава възможността,лесно да бъдем мамени. ...

krasio0109

Поезия

662

Септември съвсем като лято изглежда

Тиха, тиха, предутринна ранната есен е вън,
цвят по цвят хризантемите нежно с целувка разтваря,
сбира звездни трохички от летния, синия сън,
търси моите стъпки в листата върху тротоара.
Сънен месецът мига – тъй млад и така недоспал, ...

Patrizzia

Поезия » Пейзажна

542 2

Стига това...

Дали да не го изтанцуваме
живота – останал две шепи сега?
Той кратък е миг за сънуване
и дълъг цял век, за такава тъга.
Дали след безкрайното чакане, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

590 1 2

Кондор или врабче си?

"Ти носиш в себе си кондор,
а заприличала си на врабче!
Лети в безкрайния простор!",
веднъж подшушна ми гласче.
Без криле отдавна съм останала, аз вярвах, ...

ТинаРай

Поезия » Философска

1K 1 4

Лабиринт

Когато пак се преродя,
ще бъде всичко по-различно!
Дали ще има и следа
от моята сегашна личност?
Животът ми ще бъде друг ...

Елка

Поезия » Философска

1.4K 18 29

Пън

В летен ден някъде в гората
бях заспал на поляна непозната!
Сънувах сън , че превърнал съм се в пън
минеше ли някой покрай мен
спъваше се, падаше и ставайки казваше: ...

дух

Поезия

721 1

Случка в дъжда

Дъждът припрян се спъна във врабчето,
което жадно пиеше сълзите му.
Във локвите надничаше небето
и облак дебнеше със стъпки ситни
да хване птичката, подобно котка – ...

Яна_Славянска

Поезия » Пейзажна

863

Писмо до рая

Някъде там, високо в небесата,
се извисява твоята душа.
Набързо без да се сбогуваш,
нагоре отлетя.
Не остана тук, да видиш как раста. ...

.Германова

Поезия » Свободен стих

781 2 3

Стихове и поезия от съвременни български автори

Обрат

Обичам

Въпроси, въпроси, въпроси

С траурен траулер, в трал чер – на бал

В очакване

Отговор

Безвъзвратно

Епилог

Cветли вини

Мъж в дъжда

Възможност

Четене на птичи полет

Всяка дума

Летен дъжд

Един забравен птичък

Аз просто знам

Блян ли е

Песен за птичето

Поетите

Богиньо моя

Бях вашият лирически герой

Да дойдеш

Призована

След тениса с нея

Частичка от миг

В поезията диша доброта

Времето лекува

Сянка

Перфектна автобиография

Кестенът на Варна

В горещия август

Сърцето

Страст

Септември съвсем като лято изглежда

Стига това...

Кондор или врабче си?

Лабиринт

Пън

Случка в дъжда

Писмо до рая

Опашка