Стихове и поезия от съвременни български автори
Плодова градина
От ябълка до круша, сочни всеки ден са те.
Таз градина чудна, ще я имам дълги векове!
Нежно слънце гали градинските листа, вятър ги повява
с мека топлина. С нежност и грижовна сила гледани са те, ...
През април ще бъда добра...
Обещавам! Ще наливам
в кафето слънца и даже
закуска ще правя.
През април ще бъда добра! ...
Как Ангар загубил бас със кмета
селò, когато кмет му беше Катю.
Следеше той със хъс и страст голяма,
в селото жител мързелив да няма
и никой да не се разхожда празен - ...
Лунно мълчание
Нощ е.
Зад спусната тъмна завеса,
облечени в светло звездите,
нашепват за Извор заветен, ...
Игра
правя ти място
да седнеш отсреща
и се взирам в играта
която с тебе играем ...
Нямам нужда
да се сгушвам на твоето рамо,
да заспивам в гнездо като птиче,
да ме топлят очите ти само.
Да ми шепнеш единствени думи. ...
Балада за синеокото момче - VI
изгрява бавно, величава.
Момчето станало e мъж,
към светла къща приближава.
Не бе русалка, ала там ...
Лек
"липса на вдъхновение"
та нали
видях Пловдив
с неговите малки улички ...
Къде си, любов
Отиде си? Защо? Аз още те обичам,
обичай ме и ти!
Не не ме оставяй! Спри! Ела, ела при мен,
в прегръдки ме вземи! ...
Винар
Излезе опита ми сполучлив!
И от "лаик", на "спец" преминах...
На много мутрите натрих.
Аз никога не се превземам, ...
Посоки
на терасата
зад мен - мелница
пред мен - църква
отляво - болница ...
Не ревнувай
влюбчивия палав хлапак
който още се учи как и кого да обича.
Той не знае защо го наричаш глупак
щом отнякъде гузен виновно дотича. ...
За любовта към ближния...
(една не библейска история)
По улицата виеха сирени
и пъплеше претъпкан автобус...
Разпети Петък... Време за смирение- ...
Силуети
подвластни на усещането за съдба
разделяха на вкусни хапчици мига
преглъщаха с усмивка своите желания
изтръгваха живота на свободната им воля ...
Усещаш
обръщаш се и виждаш си следите.
Разбираш защо е болката в сърцето,
бляскави сълзи потичат по лицето.
В гърдите нещо те стяга, ...