Езерата на скръбта са ледено студени и прозрачни, мъртви риби плават на повърхността.
Аморфни птици пеят и се давят бавно, загубили завинаги крилете си в полет към безкрайността.
Дърветата безлистни, печални и самотни вехнат тихо, усетили космически вечната тъга.
Фини клони образуват снежни лабиринт ...
Пиано бар и някак укротен пулсира джаза.
През щорите едва наднича късната луна.
На масата стоят две чаши недопити
и аромат на момина сълза.
Свещта полюшва силуетите им в мрака. ...
Завърши обеда на наша`та комуна...
Наситихме стомасите с храна.
Софрата се измете от фъртуна.
А пък и сложеното настрана.
Не си загубваме ний апетита! ...
Обичлива, горда, волнокрила,
на Ева дързостта ми е в кръвта,
и пред "рая" предпочитам "ада",
но никога не се деля от любовта.
Мога в огъня да изгоря до пепел, ...
Прозорец! А, през него лунна светлина…
И две очи, неспиращи да светят - изпълнени с надежда…
Очакване за чудо? Не! Едва ли съществуват чудеса…
Макар и тихо, мъката на едри капки се процежда…
Навън вали! ...
По пътеката позната отново аз се връщам.
По камъните стари на старата ми къща.
Поглед,трепет, шеметното ти дихание...
Сълза, мрак, грешките ми повтаряни.
Събуждам се във ужас, всичко е към края. ...
В студен нощен час
силен троп-троп на порти чувам аз.
По това време кой чука така,
дали за добро или лошо дава знак?
Ставам леко сънлив още, струва ми се или не, ...
Госпожице, ти май разбра погрешно
това, което казват моите стихове.
Летиш високо. Струвам ти се смешна.
Избрах да бъда в сянка (Тук по-тихо е).
Избрах да не говоря с тон висок ...
Вътре в мен ежедневно прелива
от обичане и от хоризонти,
на птици и облаци се усмихвам,
обличам вятъра в шарена рокля!
Плача тайно на пурпурни залези ...
Червено е. Небето е презряло
и гасне от ръжда. Пристига дъжд.
Нощта е като топло одеало
и жълта е разсърдената ръж.
Звездите закопчават стари тайни, ...
Екстаз
С нощта изпъждаме луната да не свети,
обличаме се в черно доземи и навсегда.
Стърчат от мечове освирепели розите:
- о, римляни тщеславни, защо изплетохте ...
На лалета мирише. Хайде, дишай дълбоко.
Днеска са тук а утре е есен.
Недей ме съди, че съм толкова грешен.
За това и седя си в лалетата.
На лалета мирише. Любовници в алено. ...
Виновна съм, че губя почва под краката си,
когато спра за миг да те усещам,
виновна съм, че нощем яхвам вятъра
при тебе да ме отведе на тайна среща.
Виновна съм, че за света оставам сляпа, ...
Не моливът с червилото те правят по-красива,
а истинската твоя същина.
Това, с което ти си истински щастлива
поражда в двойна доза красота.
И твоят смях бълбукащ с поглед ведър ...
Дъждът вали, досадно до полуда,
в душата вие мокро, сиво куче,
сърцето ми наивно чака чудо,
а то така и няма да се случи.
Дъждът вали и с ревматични кости ...
Горя по теб
Лежа в леглото с мисли, тежки, сложни,
Оплетен в мрежите на любовта,
Ухание на теб във спалнята се носи,
Останал сам те търся във нощта. ...
Сухо и прашно, с дъх на треви
и с аромата на зреещи праскови,
с вече пресъхнали тихи реки,
с вкус на смокини, със слънчеви ласки...
Лято, завръщаш се в спомена пак, ...
Puor les unis ames
Искаш ли да полетиме двама в синевата?!
Искаш ли да бъдем птици, идващи от юг?!
Ах, синеока е нощта и русокоси са житата,
когато ти си с мен, когато сме един до друг! ...
Цялата атмосфера се насити със стронций страх.
Блага Димитрова
Сърцата не спят. Те са будни и помнят.
Дълбоко обичат, за всеки горят.
Но сладко мълчат, че не искат съновник. ...
Усмихната ще пиша, ще живея,
ще дишам, ще танцувам, ще творя.
Красиви думи в песни ще изпея,
горчилките в сълза ще изболя.
На черни мисли пак любов ще пращам, ...