Стихове и поезия от съвременни български автори
Ключе
Измолени пристанища... Огнища,
които днес разнасят тънък дим
към края, който, казват, че е нищо.
А той е, май че, винаги далеч. ...
Пряспа
Затрупана сред пряспа от емоции -
душата се е свила.
Снежинките са леки, не тежат,
но колкото и да са много - ...
Любовта на емигранта
ледената февруарска нощ,
но не гасне огненото тайнство
в пълния с искрици звезден кош!
Мисълта ми тихо литва в мрака ...
Родоотстъпници
направиха грях тежък, голям,
становището на съдия изтриха,
че чужденци да имат земя тук е срам!
Нямат нищо свято, нямат морал, ...
Утрото след дъжда
в която се разделихме
с онова момиче, което превърнах в жена...
жена, която обичах...
като Онази, единствената жена, ...
Вечен живот или бърза смърт
Ден или нощ.
Огън или лед.
Защо не и двете.
Нима не е едно и също. ...
Копнежно...
Копнежно сях се с ветровете
и жънах се накъсана във бури.
Съхнала, утолих се в дъждовете
и покълнах в бяло скрежно цвете. ...
Ястреб
завоят остър ме изправи пред смъртта.
Бе ястреб горд и арогантен
простил се с всяка земна суета.
Люлееше го вятърът на клона ...
Питам за Човека
Загадка е за мене, знам!
В борба за "кожата" от памтивека,
върти тоягата си сам!
От всичко е принуден да се брани, ...
Жените на България
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.
Някой ме иска такава жена – ...
Млад въстаник
и започва тежко стръмното в Балкана,
няма татко, мама, няма либе кръшно –
духове размирни свободата скланят.
Буките в гората с радост го посрещат, ...
От думите се ражда стих
с молива в ръка,
и сенки под очите.
Аз отново размишлявам...
Аз ли греша? ...
***
заради теб тя се измъчва до зори.
Боли я и от острите ти думи сърцето ù кърви,
ах, как иска с една вълшебна пръчица всичко тя да промени.
Сълза след сълза пада по лицето, ...
Атлантида
Тя би дошла при теб
направо, без да пита.
Мълчалива ериния.
Би седнала на стол ...
Две очи със любов
пълни с вяра и зов, от сърцето извират,
галят с нежност дъха, като вятърен полъх,
както мъдра река бреговете събира.
Две очи със любов, не от болка сковани, ...