Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Някакъв дъжд... и след него

някакъв дъжд...
… някакви стъпки
събира се вода
земята преглъща
някакъв дъжд орехов забравен ...

Александър7

Поезия

944 1 3

Съдбовни дни

Всичко навън е толкова пролетно,
слънцето, цветята, хората, животинките.
Светът навън кипи със пълна сила.
А в сърцето ми само тъга по тях.
Каква ще е тази съдба - да не ...

Snikolov

Поезия » Друга

572

През прозореца на влака VII

На любимото ми Искьрско дефиле
Скалите търпеливо чакат
да ги целуне пролетта,
да духне палаво южнякът,
треви да луднат и листа. ...

laramaylin

Поезия » Друга

519 3

Още една скорошна равносметка

Все още аз се колебая,
не зная какво да реша...
Дори не знам какво да правя,
от цели щом аз се лиша.
Вървях по своята пътека, ...

Hekredel

Поезия » Гражданска

547

Последен опус

Последен опус
Все чакат нощите като моми
да дойде принцът с часове от улова
и прашно-всеотдаен да събуди
тъгата черна с утринния пурпур. ...

theironlady

Поезия » Друга

736 6

Пролетта пак е същата

Пролетта пак е същата
и всичко отново се повтаря -
пак цветя разцъфнали,
но друг е вече календара.
В ума витаят равносметки ...

valantai155

Поезия » Друга

959 2

Влез

Влез, през очите ми влез
и не тръгвай, докато не кажа,
влез със незнаен адрес,
да не мога на света да те покажа...
Ако излезеш, ми остави ...

TheGoldenEnigma

Поезия » Любовна

777 1

Промоция

Промоция
Душата ми за продан е,
а Дявола е беден.
Изстрадала и болна,
със нужда от молебен... ...

diesto

Поезия » Философска

630 1

Ела

Макар след дълго време,
заявявам аз без срам.
Ела, любов, вземи ме,
от мен всичко ще дам.
Забравям всички задръжки, ...

sandra44mateva

Поезия » Любовна

996

Не само...

НЕ САМО...
“Тежко на онзи, който в морето вижда само вода,
който не чува гласа на нямата природа, който в
скалата вижда само камък!”
Надпис върху скала във Високите Татри ...

severianin

Поезия

835 1 4

Момичето с цигулката

И никога душата ù не ще се умори.
Смирена никога не ще се свие
в чужда шепа, на чуждо място -
не ще забрави вълшебството на любовта.
Оставила сега цигулката в мрака, ...

maikata

Поезия

645

Почти приказно, но не идилично

Една светулка мигновено
изправи се на моя път
и ми показа – не е редно
да вярвам вече на вълка!
Наивни да са може само ...

exs_77

Поезия » Философска

637 1

Фобия

С едната ръка те задържам до себе си,
а със друга те бутам назад.
Около нас виждам райските прелести,
а пред мен е бездънният ад.
Аз те искам до мен, аз те искам безкрайно, ...

ScarletSun

Поезия » Любовна

1K 2

"Невероятното" ежедневие

Ставаш, кафе си правиш, цигара палиш...
Обличаш се, излизаш, боклука хвърляш...
Качваш се, палиш, караш...
През едни и същи канавки всеки ден минаваш...
Дните ти са като Понеделник... ...

the-secret-girl

Поезия » Друга

794

Молба

Объркана съм и не знам кой е моят път.
"Да дойда ли при теб?" - не, не и този път.
Иска ми се, но боли, а ти не разбираш това, нали?
Искам да си тръгна, искам да забравя за това,
но ти сякаш ме спъваш на всяка моя стъпка. ...

kambito

Поезия » Любовна

812

Чувства

Самота, тъга и любовта са чувства силни и свързани,
завладяват душите на хората по света, както три сестри силно обвързани.
Човек самотен е, но друг среща, в очите им проблясва искра.
Протегната ръка, ръка посреща и искрата пламва в буен огън веднага,
стопил в сърцата им леда, тоз красив огън е огън ...

valcanyon

Поезия » Любовна

816

Измислица, лъжа или поредната жена?

Ами ако досега животът ти е бил само измислица?
Ти уж живял си, а всичко било е
само игра и една голяма лъжа?
Ти знаеш ли кой си всъщност, а?
Май да... ...

Niki7o0

Поезия » Философска

615

С вкус на безкрайност

От пепелищата ще се завърна.
Сто пъти ме изгори!
Аз пак ще те открия.
Ще опожаря очите ти
и ти ще ме проклинаш. ...

libertasanima

Поезия » Любовна

698

Светлина

Загубих не теб, а живот и здраве,
съня си даже, но уви.
Живея днес, за да разкажа
това, което друг не трябва да боли.
Дано успееш да се справиш, ...

DEH

Поезия » Любовна

841

Ти си просто един хулиган

ТИ СИ ПРОСТО ЕДИН ХУЛИГАН
Не, че зная защо те обичам.
Не, че има какво да ти дам,
освен моята обич момичешка.
Имаш хъс на "лошо момче", ...

нмг

Поезия » Любовна

1.4K 1 4

Дали?!

ДАЛИ?!
Приижда здрачът, в мрака си обгърнал
човешката неволя, суета.
Дали във себе си ако надзърнем,
ще бъдем по-добри, отвъд жестокостта?! ...

lindastefani

Поезия

1.3K 1

Зачатие

Народът ти никога не е заспивал, Българийо!
Откакто те има, по бунтове само върви.
И днеска възкръсват площадите и тротоарите.
И живи сърца се запалват. Просторът гори.
В недрата ти трусове зреят, люлеят земята. ...

voda

Поезия » Гражданска

854 14

Нежно

Нежно цвете в синя ваза.
И някаква нега!
Синя нощ омайна,
с приказна луна!
Звездите шепнат тайно, ...

Linna

Поезия » Пейзажна

1.2K

Генетичен код

В психиатрична клиника работи
приятелят ми доктор Никифоров.
И както често случва се в живота,
за нещо можем с него да поспорим.
Разказва ми за луди пациенти, ...

mariankrystev

Поезия » Хумористична

823 1

Празнота

Не се страхувам от болка, радост,
срам и самота.
Не се страхувам от надежда,
разочарование и блян.
Страшна е празнотата, ...

DeSeRt^RoSe

Поезия » Друга

1.1K

На Ани

Твоите очички, като светещи звездички.
Твоята усмивка засмяна е от нас най-желана.
С твойте две ръчички топлиш сърцата ти на
всички. С твоя весел глас пееш песни ден и час.
Ани се наричаш и всички много ти обичаш. ...

madlenalozanova

Поезия » За деца

894 1

* * *

*******
В джина ти ще сипя капка нежност.
Към тоника ти ще добавя малко милост.
В чинията ти ще сложа щипка страст.
Лулата ти ще напълня със смелост. ...

Az-zhena

Поезия

805

Животът ми

Комик перфектен станах аз,
за да е весело сред нас.
Денем драмата в комедия превръщах,
но всяка нощ при нея аз се връщах.
В прегръдките ù страшни заспивах. ...

ndean

Поезия

1.2K 2

* * *

Той засвири с китарата си,
пред горящата камина и той
погледна я.
Тя не устоя на думите му,
хвърли се в прегръдките му, ...

angelskiogyn

Поезия

519

Грехове

Грехове, грехове, грехове,
натрупани, смъртни, фатални.
Във името Божие славно,
се вричахме смело, тотално.
Надигахме с мишци ...

monilia

Поезия » Друга

693

За страха

За страха
Понякога след ден тревожен,
потърсил нейде тишина,
не се ли плашиш от въпроси...
Въпросите на съвестта. ...

Savar

Поезия

864 2

Сън

В съня болезнено те търся,
а в реалността зад друга истина стоя
и опитвам се далеч да те отпратя,
макар и себе си да нараня.
Заспивам с болка страшна, ...

damnloneliness

Поезия

598

Реквием на изчезващия разум

Във пълна съвест на живота кат` протест
кога решил си да му сложиш края,
не го прави, те моля аз, защото днес
със тебе ще се подиграят – зная,
ще поругаят чистата ти съвест... ...

georgovabc

Поезия » Гражданска

994 3

Пролетен зов

Пак ме търсиш под път и над път,
през девет земи, във десета!
Пак обръщаш обратно света,
и претърсваш всяка планета!
Погледни през прозореца вън - ...

smile1

Поезия » Любовна

911 2

Да заспиш до мен

Нежен мой,
като топла мъгла
се просмуквам в съня ти
и оставям капка
влажна следа ...

670301

Поезия » Любовна

821 3

Въпрос без отговор

Въпрос без отговор
човек е склонен да се отрече
поемайки по пътя на съдбата
от корена си и дори да отсече
на любовта завинаги крилата ...

линасветлана

Поезия » Друга

867 3

Щъркелът и внучката

Щъркел, щъркел, дядо, виж! –
на гнездото си стърчи
и потраква с клюна триж:
„Здрасти – казва – я поспри
да ти кажа откъде съм ...

rudin

Поезия » За деца

660 1 1

Вяра

Да бях аз бог за тебе, сътворен от обич,
в душата ти бих вдигнал моя кръст,
но как ще се въздигна нейде горе,
без вярата ти аз съм шепа пръст.
Ще скриеш ласка в твоята молитва, ...

ekstasis

Поезия » Любовна

945 7

Огънче за измръзнали души

Грешниците...
Те - грешниците - си тръгват боси преди изгрев.
След тях остава пепел от нецелуната тъга...
Тревите проследяват пътя им
през призмата на росни бисери, ...

krchernev

Поезия » Любовна

723 2

Любовен ключ

Във пролетната... бяла тишина
намерих ключ под гиздавата бука,
във длани скрих го... той ми зашептя -
ръждясвам от любов захвърлен тука!
Захвърлен ли... и можеш да говориш? ...

sinoptic

Поезия » Любовна

1.3K 7

Стихове и поезия от съвременни български автори

Някакъв дъжд... и след него

Съдбовни дни

През прозореца на влака VII

Още една скорошна равносметка

Последен опус

Пролетта пак е същата

Влез

Промоция

Ела

Не само...

Момичето с цигулката

Почти приказно, но не идилично

Фобия

"Невероятното" ежедневие

Молба

Чувства

Измислица, лъжа или поредната жена?

С вкус на безкрайност

Светлина

Ти си просто един хулиган

Дали?!

Зачатие

Нежно

Генетичен код

Празнота

На Ани

* * *

Животът ми

* * *

Грехове

За страха

Сън

Реквием на изчезващия разум

Пролетен зов

Да заспиш до мен

Въпрос без отговор

Щъркелът и внучката

Вяра

Огънче за измръзнали души

Любовен ключ

Опашка