Стихове и поезия от съвременни български автори
Самота
Проклинам онзи ден от вечността, в който зърнах те.
Проклинам онзи ден, в който повярвах ти!
Ти си тръгна със лъжи, остави ме сама.
Сега съм тук и плача, душата ми е празна... ...
Животът ми
нямаше кой да ми подаде ръка,
живеех в свят изпълнен с мечти,
но тогава появи се ти.
Аз ти разказах своята история, ...
Извинение
синът ми
Какво ли причинявам на света
със нескопосаните си стихотворения?
Със хладната, себична суета ...
В мига, във който стъпва любовта
за всяка друга?
Защо ли аз съм бряг
за всяка друга?
Извайвайки сърце в гърдите ми, ...
Опасно е за истински мъже във Варна
сред хаоса от слънце,голота,
Марии, Яни, Беатричета,
сред лабиринта на кафетата със хладни пазви,
подмамващи със цитронада,джин - ...
Явно е магьосник
“Кой е той и откъде дойде?”
Това са въпроси, които измъчват ума ми
не от една нощ или от две.
Вървя след него, а полунощ минава. ...
Полет
Нали имам мечтите си
без изобщо да им бе дошло времето.
Преплетохме с грешните хора съдбите си
и сега - ще си носим бремето.
Но, кажи ми, как обясняваш, художнико, ...
Диалектика
След време трябва да я изтърпиш!
Не можеш с боговете да пребъдеш.
За греховете в Ада ще гориш!
След бебето, детето и младежа, ...
Вълна
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква. ...
Бели петна
Повдига ми се от изказани думи - превърнати в мъртви слова.
Най-трудно е да спра да заспивам с мисълта за теб -
когато заспивам.
По-трудно ми е да спра да се будя с нея - ...
Защо на мен?
Защо все на мен се случва това?
Защо съм нерешителна и колеблива?
С какво заслужих това?
Да нараня любимия, да не ме разбира?! ...
Истината за Светия Граал
Голгота...
Боже, просто хълм невзрачен –
не планина, за митове достойна...
Не е в Голгота работата, значи ...
Писмо от Амeрика
Посвeщавам на всички български eмигранти!
Портата на двора, жално си подскърцва,
духашe и блъскашe сe вятърът в нeя!
“– Бабо, бабо... имамe си писъмцe,”- ...
Стадо овце
В един ритъм се изправяха и пак се накланяха.
Ръцете им в един такт се движеха.
Сърцата им по един и същи начин биеха...
Всички еднакви бяха... ...
Дневникът-opus day*
opus dei*
не кашлям епично
не ми плаче носът
и кафето ми е статично ...
Един Живот
изпълнен със много посоки,
изпълнен със много борба,
преплетен от много надежди
пред дълго преследвана цел, ...