Стихове и поезия от съвременни български автори
Утрото на пролетния ден
слънчеви лъчи през тях прозират…
В росата раждат се дъги,
раждат се и след това умират.
Облачни завеси, летен дъжд… ...
Русалка
Непослушна романтичка,
Излязла от уюта на сините си дълбини,
Поседнала на бряг измръзнало самотен,
Търсеща в света на хората, ...
Алабастров дъжд с канелен мирис
блясък, въртящ се в спирала,
и малко по малко откриваш
колко много на мене си дала.
Колко нощи след тебе въздишах ...
Да останем завинаги
много планини, до тебе стигнах
и завинаги останах.
Недей, не поглеждай назад,
недей не помисляй да се ...
Живот
игра, разни мисли.
Сълзи - трагедия,
смях - комедия.
Декори, светлини... ...
В памет на леля ми
вървя аз по земния път бавно,
но нещо в мене гори...
нещо красиво от мене си тръгна...
времето не лекува... уви... ...
Пробуждане
откраднало кратък градски шум
от избледняващото настояще
Това дори не може да бъде
кратък изказ... ...
Копнения
(ретро)
Хей, дай ми ябълка червена и още
недокоснатите устни на девойка,
омаята на люлякови нощи ...
Не затваряй
да зърна отново твоите очи.
Не затваряй пред мен вратата,
нека споделя моите мечти.
Аз не идвам, за да отдъхна ...
Упование
Безсънни мисли в тебе тлеят
отекнали в неканени вини,
огромни бездни в мрака зеят
и се сриваш в черни дълбини. ...
Колко пъти?
Колко пътища избродих?
Колко пъти аз сгреших?
Колко върхове обходих?
Колко болка не спестих? ...
Времето ми стига
Аз разпри с него нямам тук.
Животът често ми намига,
но ме е удрял и със чук!
От Господ малко ни се дава... ...
Грешната звезда
такава, дето свети с ярка светлина,
но не топли - не и мен.
Заслепи ме светлината
и като безумна протегнах ръце ...
След пепелището
Сприи се втурват в мисълта ни – и суркат дикани.
Тъмнина, след която светът ще застане на прицел,
е на път да превземе последната жертвена граница.
И понеже приспа неуморния страж в умовете ни, ...
Двама след пролетта
Пролетта настани се изцяло,
но е хладен априлският ден.
Хвърлям още едно одеало,
за да топли и тебе, и мен. ...
Питам теб
моя нежен и приветлив зов,
ако опипам пясъка, ще ме обуе
в залеза на морската любов…
Но щом те теб попитам, ми затваряш ...
Награда
Застанал днес на крачка преди края,
идеята за вечност ме тревожи –
живял съм дълго, но да си призная:
не те разбирам, милостиви Боже! ...
* * *
размита, но събрана...
още се виждам в мечтите ти,
но още живея във своите,
опитай се да спреш... ...
Сънувай ме, моя Родино
Нека лепнат от сладост устните.
Нека ръцете ми да те имат,
а близостта да разгаря чувствата.
Сънувай ме, като ездач на коня. ...
Накрая
ти не можеш.
Само знам, че е гореща
твойта кожа.
Нощем зарад теб будувам, ...
Щурее ми се още ей така
на пухкави пердета от памук
накъдрените облаци отгоре.
А тишината вън трепти без звук.
В такава нощ кръвта беснее ...
Пътека в гората
до хралупата на Меца.
Но помнете, ще споходи
зла беда на мед крадеца.
Ние знаем какво става ...
Обичам моята родина
това е щастие за мен!
Това е райската градина,
където ази съм роден!
Българският ни дух е сила, ...
Лунна светлина
Лунната светлина ти видя и тръгна към нея със затворени очи!
Защо не видя пътя към реалността - там бяхме ние!
Сега далеч от нас, но винаги в сърцата, щастлива ли си ти, кажи,
и моля се аз добре да си ти!? Не искам болка да чувстваш - достатъчно изтърпя, не искам тъжна да си ти - радв ...
Хаосът на очите ми
намираш нещо привлекателно?
Нима в смеха и в сълзите ми
не намираш нищо отрицателно?
Нима си мислиш, че ще ме познаеш? ...