Стихове и поезия от съвременни български автори
Пътят
Като вятър поел
някъде нататък, нататък...
Вървя, събирам себе си -
истина по истина, ...
За добрината
че пак цветята ще са цъфнали,
че жарко слънце ще ни сгрява,
в душите песни ще са звъннали.
Толкова е хубаво да знаеш, ...
Възпоменание
пред своите избити синове!
Историята ще ги помни,
кръвта им ще е вечният печат.
Защото правдата не се отмива, ...
Дневникът- Пепелища
.................................................
под дробната черта
на хоризонта
облечен ...
Една нощ в Пустинята...
на Марина...
1.
Звездите толкова са близо
с ръка-аха да ги докоснеш, ...
За вълците и тишината
в късната си есен – ближе рани и мълчи...
Мудните овце на ежедневните илюзии
отдавна вече не приличат
на благородни,приказни сърни... ...
Поколения: монолог
Неумолимо , непреклонно - не прощава.
Уж млад си - покоряваш върхове,
след време, ето ти причини две:
умора, пак умора и обезсърчение, ...
За рожден ден
стигнала съм твойто рамо!
А и вчера баба рече,
че голяма аз съм вече!
А пък татко все се мръщи - ...
Втори юни
вземи, Родино, мене.
Туй щастие ще бъде
в синовния ми път”.
Парашкев Цветков ...
На славея
Защо ме трогва твоята песен?
Дали защото обичам да пея
и с твоята песен сърцето ми сгряваш?
Или защото любовно унесен, ...
Преродена
издигнат от илюзии и мистики.
Душата ми - отшелник бе, призван
да търси и да губи истини.
Не исках никого да притесня. ...
Жената знае
когато мъжът нехае,
когато истински обича
и когато просто я съблича -
егото си да омае, ...
Седем
Седем слънца залязоха.
Седем коварни дена.
Седем ангела умряха.
Седем сълзи проплаках. ...
Неприятел
За пореден път се подведох,
мислех, че ще устоя.
Не можах, паднах в пропастта.
Мечтата ми замря. ...
Ако днес възкръсне Ботев
пред тези, дето в бой загинаха!...
Защо ли съхне - клон по клон -
дървото свято на родината?...
Уви! Потурковци сме пак. ...
Плачевното състояние на държавата ни!
Друг неин клон е на власт в тази държава.
Дали някога ще дойде време да поумнееш,
тогава можеш доста по-добре да заживееш!?
Не разбра ли, че и двата са от един дол дренки!? ...
Привързан
но мога с мислите ти, аз, да пея,
не мога вятъра да овладея -
във мен е, сякаш, на една вселена...!
Без тебе всичко е каквото и да е, ...
Свидетелство
разбърка нашите души,
как българското (ни) бе отнето.
И коренно ни промени!
Имането ни щом отнеха... ...
Тегелът
Не вярвайте,
че оня век си е заминал –
додето аз съм жив –
и той е с мен; ...
Посрещай
Отдава дан на лебеда надежда – бременен
със меланхолия. Лодкарят приближава го,
и после дълго в птицата вилнеят трепети.
Ей така... и аз надничах – неизправена – ...
Ботевите Думи
Ботевите думи
днес, векове по-късно,
как ни изпълват с непозната мощ,
как ни даряват с упование и болка, ...
Излишно
Кръгът огражда центъра на всеки свят.
Защо тогава на поточе ми приличат
въздишките, сълзите, и (понякога) смехът
на равновесията, криещи ме от злините? ...