За теб...
За теб скърца леглото ми и хлопа дъската ми,
теб чака усмивката ми, когато се мръщи.
С мисълта за теб се стяга ръката ми,
когато съм сам самичък вкъщи... ...
Излизам в тъмното, за да разходя
натрупаната нежност…
Да помълча със вятъра за формите на дюните
и топлината им,
докато челото ми изстине и се разкъса ...
Прочетох и написах коментар.
Написах одобрение.
Написах мъничко съмнение.
И в отговор - получих силно раздразнение.
„Че как така се спъваш ти накрая, ...
Навярно някой ден ще сме добри
и ще простим за всичко както можем.
Навярно ще живеем без лъжи
и истински със теб ще се тревожим.
Аз знам, че не е лесно да простиш - ...
Мразя как те искам, а пък зная -
не делим със теб една луна -
ти имаш мене, имам аз безкрая
и те откривам само във съня.
Разбираш ли, когато те погледна, ...
За какво ти е нощем да впрягаш тъгата?
Да летиш, да летиш, да летиш...
И е просто безумие да говориш със вятъра,
а след теб да умират звезди.
Не затваряй сърцето си в своето тъмно, ...
Страхувам се. От себе си се плаша.
Такива щури мисли си редя,
че пусна ли ги, ще забъркам каша…
И много ще прилича на война,
в която мъдростта се подчинява ...
Има ли друго същество на земята,
което тъй жадно да пие кръвта?
Което неспирно и все по-умело
да търси до изнемога жлъчта?
Има ли същество, което по начин подобен, ...
Цвете мое и любимо,
разтваряш си цветовете и ме вдъхваш със живот.
Дърво мое, тъй скъпоценно,
накланяш си клоните и мисля, че стигат до небето.
Гора моя и изворът на прелестта, ...
Е, какво, че времето се мръщи,
какво, че куцам... здравето линее...
Когато пак пролет идва нежна
и птича песен ехото люлее...
Не унивай мрачно, душо моя, ...
Тази вечер е някаква ничия.
Няма дъх, нито трепет, крила.
Всички други подобни различия,
просто секват, ей тъй във нощта.
Тази вечер, мила приятелко, ...
Когато сутрин отвориш очи,
помоли се за всички безсмъртни души,
да бъдат красиви, щастливи и вечни,
да станат по-мъдри и много човечни.
Така денят ти ще бъде прекрасен ...
Нощта се спуска над горещите асфалти,
наметнала е черно було над града,
показаха се грейнали звездици жарки,
които пак ще изгорят със сутринта.
Но нека тази нежна нощ не си замине, ...
Колко скъпо струва самотата -
една надежда, превърната в лъжа.
И колко сляпо защитавам вината,
когато искам илюзията да спася.
Колко време би отнело ...
Животът ми ще свърши някой ден –
в единствен миг оттук ще си отида.
Светът ще се усмихва и след мен
и пак звезди с любов ще му намигат!
Прашинки сме сред вечния всемир, ...
Слънце на небето, откъде идеш?
Никога ли не спиш, вечно ли в синьо се люлееш?
Как без думи красиви песни пееш...
Зад каменния прозорец скрих моето небе.
Прашните стени оцветих в перфектно синьо - лазурното море. ...
Прекъснат е един живот,
изпълнен със сила...
Очите не поглеждат вече с ироничните искри...
Усмивката на устните се е стопила...
Земя, студена, го прие и скри! ...