Стихове и поезия от съвременни български автори
Родино моя
остана
сред океана
от кръв,
една непревързана рана, ...
Писна ми
с какво заслужих го това?
Къде сгреших, ми кажи,
че постъпваш с мене така?
На есемесите ми не отговаряш, ...
Днес и вчера
Някога в ушите ми шумеше
порив дързък като младо вино.
Беше пролет. Знойно лято беше.
Беше преди толкова години... ...
Нека влага държиш ми
и не ми целувай ръцете, други места ме възбуждат...
не искам да слушам колко съм хубава, че ме обичаш...
аз в думи не вярвам, а от тези съвсем нямам нужда...
Не ме изпращай до входа, нима ще ме някой открадне, ...
Приятелска ръка
(стихотворение)
Сам ли си на света..
Ако няма до теб приятелска ръка?
Или смяташ, че така би било добре? ...
Отнесени...
Отнесени истини
отново заровени.
Отминали с времето
забравени спомени. ...
Как се смирява...
притихнала пред теб да се смиря,
но как смирява се стихия,
когато огньове пали във кръвта.
Как се смирява лудостта в сърцето, ...
Ти даде ми онова, от което имах нужда...
ти дойде и моя свят го преобърна,
без да съм те молил, без да съм те търсил,
ти знаела си, че от тебе имам нужда.
Не е вярно, че случайността нас ни срещна, ...
За рождения ти ден
не мога с тебе аз да споделя,
в този ден слънчев и красив
минута време няма как да отделя!
Далеч съм, мамо, за да те прегърна, ...
Луната 2
сребристите лунни воали.
Играта ù днес е забавна,
мечти и желания пали.
Извива се страстно и чисто ...
Любов несподелена
Недей! Не я проронвай веднага.
Не му показвай, можеш да изтриеш
от сърцето болката и таз тъга.
Една сълза! Не се показвай слаба! ...
Уилям Майер, юрист от САЩ (за съдия Тодорова)
че за пороците на системата се мълчи,
когато има протест - чува се едвам,
браво, съдия Тодорова, в света вълчи
ти на неправдата се опълчи, ...
Има
няма вечен ад без рай,
няма само смърт без преход,
няма раждане без месец май.
Няма смъртен грях без прошка, ...
Струната
душата разгневена...
Със крачките на Времето
и тя звъни.
Трепери тя ...
Грешка Божия
Възможно ли е, Господи, случайно
да си направил тъй нелепа грешка?
Да си решил небрежно и нехайно,
като си вдъхвал дух в рода човешки, ...
Насрещният вятър
веят
по бели друмища
по черни стърнища
зелени треви ...
Когато...
в почти непрогледния мрак,
изгубени някъде мисли се гонят,
за тебе припомням си пак...
И сякаш отново летят пеперуди, ...
Всяка нощ
разкъсващи сякаш този нощен свят.
Изморени вопли, въздишки тежки
и ръце, протегнати напред.
Врата заключена. ...