О, колко безнадежден ми изглежда този свят!
Навсякъде неистините си човек чете...
Измамите сред хората не спират да текат...
И няма кой с метла заразата да измете!
Не зная има ли едно местенце на света, ...
ПЪТЯТ
От росата на изгрева до сълзата на здрача
този път към безкрая в нозете ми скита –
той ли ляга под мен, аз по него ли крача
и чии са тогава пред мене следите? ...
И тези облаци не носят дъжд -
това са тъжни мисли утаени.
И само погледът на силен мъж
ще може да ги разнесе над мене.
Под клепките ми спираш - като сън, ...
Не спирай никога да ме целуваш, чу ли?!
Дори когато дърпам се без право, безпричинно,
дори когато съм напук безумна, безразсъдна,
ината, твърдоглава и безпаметно обидна...
Бъди ми доживотната присъда!!! ...
КОГАТО СИ ИЗБРАХ ДА ТЕ ОБИЧАМ…
Когато си избрах да те обичам,
захвърлих всичко някъде във ъгъла.
Как пееше във мен това обичане!!!
И никак не напомняше присъда. ...
Залутах се в селóто като сляп –
бях срещнал вече моята изгора:
към фурната, когато вадят хляб,
жена се бе запътила през двора.
Очите ми залепнаха натам ...
В памет на Невена Коканова и Раде Маркович!
Полунощен прескачам оградите
и душата ми вечност краде.
Пак ме зърваш с очите си, кладите,
зад пролука от светло перде. ...
Отиде си. С миража ми за слънце
през клепките на някакъв акорд.
А тишината глуха, като зрънце,
търкулна се в душевния ми двор.
Покълна репетиция по памет ...
Ела до мен, хвани ме за ръка,
душата ми сега е чиста, бяла,
отново жива е след тази самота,
събудена, искри и пак е цяла.
А знаеш, някога линееше сама, ...
СРС – словото се радва на свобода
„Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито
което да не стане известно и да не излезе наяве.”
( Евангелие от Лука гл. 8 ст. 17)
Вече знаем за това: ...
Замръзнал съм откакто си отиде:
сърцето ми е скулптура от лед,
ръцете ми не са докосвани с години,
очите ми не спряха да тъжат.
Замръзналото ми сърце копнее ...
Слиза сякаш от небе с дъги от обич,
а изкачва висоти със пробег във сърцето.
Извисява се в душата от полята нежност,
и заспива... все така на дясното ти рамо.
Всяко утро със усмивка цветна те очаква ...
Запалвам тихо свещ.
Една цигулка в мрака започва да тъжи.
Разказва за децата, намерили в безкрая божествено смирение
и толкова проклети, обречени души,
че чак усещам мъката… ...
Сърцето трепва, но без причина,
защото тези думи на са за мен!
Душата открита и ранима,
сама се вкарва за дълго в плен...
Защото чакам от теб "обичам", ...
Дали си само съмнение или просто лъжа
Дали си болест по природа
камен бряг или коварна фея
или си само смъртоностна отрова
или просто приличаш на нея ...