Стихове и поезия от съвременни български автори
Глас от площадите
Не дойдохме от хубаво тук.
Нас ни води гладът и несретата.
Как не чухте гласа, оня звук
на последната дупка - деветата? ...
Факла
и вместо промяна довея печал.
Тази безпомощност, дните съсякла,
преля в нетърпимост и миг, загорчал
от недоволство, невяра, нелепост; ...
На моята муза
И не слизай от своя Олимп!
Ако дойдат в живота ти есени,
ние в музика ще ги претворим.
Ще извикаме всичките залези, ...
Недей
Не се заселвай в мен. Не заслужавам.
Живея в светове и чувства спорни.
От навика проклет да се раздавам,
сега приличам на дърво без корен. ...
Пролетта пристига
Превзема долове и върхове.
Разгъва силите си в равнината
и атакува с южни ветрове!
Под напора му стене планината. ...
Очакваща края
И днес пак ще те изпращам с тъжни очи.
Никой не ще ме разбере,
не би ме разбрал и самият ти.
Този път не ще се върнеш, ...
В гората на времето
Крача в здрача на Времето,
сипкав и влажен,
под клонака на дните преплетени крача
и е пътят ми призрачно-бял и миражен, ...
* * *
времето изкупва всичко,
отлита изкуплението
и ти оставаш пак
в търпеливото очакване ...
Дъжд
пълни ме отвътре, прочиства тялото,
маха пустотата,
оставя само бялото.
Чисто, истинско и бяло ...
На чисто
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...
Фотографът на икони
една мадона вчера се облегна,
а залезът с окото на художник
и с обектив на фотограф притегли.
Божествена ли бе искрата къса, ...
Звезди в очите
със звезди в очите!
Едно момиче нежно
към брега поглежда.
Към вълните са навежда, ...
Любовен вирус
Много опасен.
Рядко от него се разболявам,
но разболея ли се - заразявам.
Невидимо и бавно навлизам ...
Tibi soli
Защо и днес си тъй унил?
Навън гледаш плитко
как е тъмният облак, изгрева скрил.
Аз съм тук tibi soli*, ...
Родни напеви
емигрант съм в далечна страна.
Ала чувам тук Янтра как пее
песен българска на ранина!
Чувам вечер напевния шепот ...
Неочаквана промяна
тихо кръвта ми кипи,
плачат мечти уморени,
сърцето ми плахо мълчи.
Предателство те съсипа, ...
Създаден за сърцето ми... по мярка
подпрял небето ми със трудни стихове...
Открадна ми сърцето и лицата,
и бурите, и детските ми страхове.
Напълно ме разтвори във признателност, ...
Очакване
в многоъгълния свят,
уловила в мрежите си
белия ми ден.
Тишината ранена простенва. ...
Пеперудата
кой ли може да я има?
Може би е Вятърът,
който нежно носи я?...
Или цветето, което ...
Когато се премести Екваторът
който ще обхване и нашите земи!...
Тогава ще бъда навярно на 130 години
и като юноша - ще си мисля единствено за жени…
Ще звучи отвсякъде и непрекъснато реге. ...
Тя идва
но във въздуха се носи аромат.
И отново няма да разберем дори
в кой ден ще спре на нашия праг.
Неусетно всичко ще завладее, ...
Не искам!
и още повече – да плюят там.“
Вл.Висоцки
Не искам!
Аз не желая пак да бъда впрегнат! ...