Стихове и поезия от съвременни български автори
Хор на щурците
и се разплиска ниско над тревите.
Неземни звуци от космическа кантата
поде напевно хорът на щурците!
Между бетон и желязо намерили Рая, ...
Красота и истина
че от истини грозни боли ме.
Суетата във мен съживи
и със щастие мнимо дари ме.
Че в живота - илюзия кратка - ...
По пътя 43
Селата ни отдавна пустеят,
лишени от звъна на младежкия смях,
закономерно,монотонно,бавно изчезват...
Дълбоко в подсъзнанието безвъзвратно потъват спомените за тях... ...
Крадец на сън за мечти
на врата, както хирург скалпел сърцето да отвори
Тихо, бавно, като ловец в спалнята влизам
когато спиш, морето тихо е и мога да акостирам
Бавно, плавно, тихо дишаш, докато спиш ...
Моята лична Света Анна. (На жена ми.)
че във този живот съм жив.
Мене Господ или ме пази,
или съм роден щастлив...
И от време на време мисля - ...
Пробождане
стреляме с погледи,
с измама търгуваме,
мъчим с мълчание,
с думи пробождаме, ...
Поука
пръскал съм парите за разкош.
Вече свежестта си позагубил
си оставам същия сархош.
Със жена, деца на рамо ...
Истина
Мигом пробягват към тайната вечност.
По пътя към нея, безкрайната бездна,
добротата е истина, свят и човечност.
Смисъл таи доброто сърце, ...
Случайникът във вашите компютри
... не знам дали достойно изживях годините, които Бог ми даде? –
дали пред някого не сторих грях, или натирих някой братец гладен,
дали – свъртял една торба с пари, аз не загърбих просяка пред храма,
дали се будех праведен в зори? – във яслата с родилната си слама, ...
Страх и суета
и нищо често ,
че е гола и добра .
Възпявали са я безброй поети ,
в стремежа си за свобода . ...
Пясъчна вяра
Рапанът като с рупор го повтори.
Но чух до мен как смее се хлапето,
което пясък пръскаше в простора:
- Та ти си стара като мойта баба, ...
Никога не е късно да повярваш
с усещане за - властелин на времето.
Живее, сякаш е безсмъртен,
но търси Бог, без вяра в тленното...
И след годините - обиколѝл несретен, ...
Нощес дъждът ще падне тихо възнак
до най-високото, последното небе.
Додето ангели в очите гледам,
животът земен той за мен не бе.
Нощес звездите тихо ще мъждукат ...
В природата е славната ти сцена...
разцъфват с теб обширните поляни.
В горите лъха свежестта зелена,
ти пръв си лъч във часовете ранни.
Разцъфват с теб обширните поляни ...
Лятна буря
на пръсти, подло удря в гръб,
с юмруци блъска, мачка, скубе бурени.
На всичко сякаш има зъб.
Извива с гняв ръцете на дърветата ...
Либето ми снощи ми пристана
... цяло лято брало из Балкана
мащерка, лайкучка и липи,
либето ми снощи ми пристана –
ей така, дойде при мен да спи. ...
Когато вали....
Земята издиша топла пара…
По мокрите листа се стичат капчици
и с един, също бавен, полет капват.
Всичко е забавено, неразличимо- ...
Врабчета в шепите на Бога
Дали в дълбока пещера,
или в светулкова коруба,
съдбата беше с мен добра –
макар понякога и груба, ...