Стихове и поезия от съвременни български автори

258.8K резултата

Недей да ме събуждаш...

Заспивам пак. Недей да ме събуждаш.
Обичам теб единствено в съня.
Щом когато се събудя си ми чужда
и до мен стои измислена жена.
Прекрасно е, когато теб прегръщам ...
749 2 8

Хоризонт

Изкачвах се нагоре и нагоре!
Виждах все по - далеч и по - далеч!
И ставаше от страшно, по - страшно!
И не намирам правилната реч!
Как най-правилно да Ви разкажа ...
906 2 7

Сбъднати мечти

Спи в ръцете ми мечта!
Спи, а самата тя - сънувана!
Години, дълги векове тя бе жадувана,
а сега почива сгънала криле.
Легнала е близо до сърцето, ...
648 2 1

Кадифените воали на мъглите

Кадифените воали на мъглите,
крият мълчанието в абаносовите влюбени очи.
Ситни пръски смесват се с кадифените воали на мъглите.
Има ли кой, някой да попита,
какво е времето в абаносовите очи на дивата кошута? ...
838

Меден месец в София

МЕДЕН МЕСЕЦ В СОФИЯ
Най-после се дотътрих с „Биомет”-а.
И Влада ме посрещна в три без пет.
На гарата изпихме две кафета
със по едно пакетче липов мед. ...
677 1 1

Когато

Когато през нощта се чудя,
да мечтая или да спя,
когато в старата кухня
не ям, но пак там седя.
Планината когато е красива ...
664

Снегът вали

Снегът вали
Снегът вали и спомени донася
от времето, когато на шейни
се спускахме по склона бляскав
в безоблачните детски дни. ...
922 2 3

Безсъници

БЕЗСЪНИЦИ
„И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си...”
Никола Вапцаров
… животът е едно черпаче сол, ...
523 2 1

Машина на времето

М А Ш И Н А Н А В Р Е М Е Т О
Тежка е на царя короната,
още по-тежък е пътя към смисъла,
глинени биват често краката на трона,
а борбата вътре в човека винаги душата разнищва. ...
443

Тебеширен ден

Рисува слънцето със цветни тебешири
в прозорците, наместо по асфалт.
Разресва се със клонки от чимшири,
а от лъчите капе шоколад.
Денят сладни. Виж, сладко от смокини ...
884 7

Поляната

Всеки ден си зелена ,но никога променена .
Внасяш пърхащи и дишащи треви.
На животните даваш хранителни сили.
Всеки иска върху теб да седи и без време да не си ходи .
Ти си убежище на много чеда и на земята си солта . ...
844

Селце край пътя

СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари, ...
527 5 4

Снежна приказка

Облечена е само по снежинка
и е невинна, като първи сняг.
Съвсем е истинска, не е картинка.
Рисува на стъклото знак.
Сърце, листенце, малко цвете, ...
858 4 5

Приказка

Вчера навести ме внезапно ... Щастието,
от всеки търсено и желано.
Облечено като чаровната есен,
с топли, червеникави, нежни коси...
с аромат на капещи лѝсти и дъждовни мъгли. ...
658

Мечтая за бяла Коледа

Гледам към небето,
мечтая за бяла коледа.
Да започне като ново начало.
Искам да сме сгушени под
блясъка на коледната елха. ...
793

Жените са понякога щастливи

ЖЕНИТЕ СА ПОНЯКОГА ЩАСТЛИВИ
… най-тихото листо от листопада – и капчица от есенния дъжд
ще подаря на милата ми Влада, дано да ме запомни – светъл мъж,
перце от отлетелите ми птици, че да си пише стихчета в зори,
и да я гледам в сините зеници – за мен ли Обич, Боже, в тях гори? ...
500 2 3

Парламентарна менажерия

По примера на древния диктатор
направил своя кон сенатор,
и ние, тест, целият народ,
направихме и правим този ход...
Е, само че увеличили сме мащаба, ...
526 3 5

Напред към детството (Синева в мъглата)

Дъжд вали, душите и сърцата мие
и тъжно - май че вече сме на вие!
Твоят светъл ден рожден
с трепетен миг отекна в мен
Мислех със едно благодаря ...
678

Помнете ме така – любима...

Забравила съм как се плаче.
Сърцето с разума спорѝ.
Консенсус – никакъв, обаче
и тъй откарват до зори.
Дори не зная как се лъже, ...
469 3 3

В отвеса на звездно въже

И смъртта и животът поникват от същия корен.
Петя Цонева
Татко казваше: Гледаш ли коренче с много любов,
напоиш ли го, после на тебе то сили ще дава.
Закодиран в душата остана премъдрият зов ...
711 3 9

Шейни в снега

Сняг вали, трупа с красота
хладните тротоари и улици.
А децата гледат учудени
валсът на снежинките
и танцуват заедно с тях. ...
696

Любов

Обичам те свободно и щастливо,
и стих след стих красиво се разлива,
и къдравите ти коси дочувам,
как влюбени са в мен, и се вълнуват
от всички споделени дреболии, ...
526 1

Интуиция

И Н Т У И Ц И Я
Интуицията е сбор от логични доводи,
образувани на подсъзнателно ниво,
които провокират съзнанието,да води
Ума към всички натръпнали,нестандартни Защо. ...
448

Сащисване*

Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...
645 3 10

Оранжев код

Сняг се трупа на парцали,
паниката завладя ни
„Оранжев код“ ни обявиха
и ни изплашиха.
Забравихме отминалите зими снежни ...
897

Хамелеон

Неповторим аз имам кют-
макар облечен и обут,
за чуждите блага копнея.
Обсебен съм от таз идея.
След три мандата депутат ...
780

Есенни дървета

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...
771 10

Никулден

Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...
819

Песен от дълбоката мъгла

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...
440 2 3

Монголия

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...
742 3 2

По̀ е

по̀
е лесно
да се отмъстѝ -
отколкото - да се простѝ
551

Продължавай да вървиш

на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...
545 1 3

Снежната кралица

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...
779 1

Писмото ми до Дядо Коледа

Време е за Коледното ми писмо,
а адресът, смятам, че е ясен.
Пиша го в сърцето със добро
и желание за един свят прекрасен.
В него нека всички са засмени ...
620 9

Болка

Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото. ...
756

За да стане така

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...
508 1 7