Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Към неродения ми син

Към теб - неродения мой син,
в чиито очи исках да виждам себе си,
аз имам грях, от Бог непростим -
да си един от многото мои белези.
И понеже не можеш да ми отвърнеш ...

diesto

Поезия » Любовна, Философска

1.1K 4 4

Ситуация

Тез дни върти се в главата ми,
стих от детска песничка една,
"Как на кон от злато
ще дойде огненото лято".
Този кон ако го хвана, ...

RumyanaShtereva

Поезия

746

Неволно

Ако някой си ранил
без дори да подозираш,
неволно си подценил,
че с тъга сърце раздираш.
Потърси отново път ...

natiii

Поезия » Гражданска

865

Лято с розови следи

Нормално лято? Има ли такова?
О, всяко по е лудо от преди.
Морето го настига пак, отново,
порасло в изгрев с розови следи.
Щастливо, неочаквано, свободно, ...

zelenaradost

Поезия

624 4

На попрището жизнено към края

НА ПОПРИЩЕТО ЖИЗНЕНО КЪМ КРАЯ
Като ми млъкне цял ден джиесемът,
от паламуд на сухо по мълчи.
И – дяволите нека да ме вземат! –
след теб останах вече без очи. ...

Валери_Станков

Поезия » Любовна

546 4 4

За нови начала живот си дай

Изгубеният ангел в теб се свива
почти забравен и почти прекършен.
Очакваното в своя миг несвършен
проблясва още със духовност жива.
Илюзия безсмислено пенлива ...

agferdousi65

Поезия » Строги форми

712 1

От обич

От обич със какво не играх,
от обич лъгах, плаках, проклинах,
от обич замръзвах, горях,
от обич изграждах и сривах.
От обич се смях и в тъга, ...

АлисЛарк

Поезия » Любовна

1K 3 2

Да бъдеш влюбен само в мен

Да бъдеш влюбен само в мен
На лятото усмивката вълшебна
докосна ме със любовта
и аз рисувах вдъхновена
такава лятна красота: ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

647 2 2

Aдът

В кривото огледало на душата ти
образът на другия.

Lilia_Anna

Поезия

815 1

С невинни очи

Кой приема този свят
с виждащи очи вълшебства,
не съди кой е беден, кой, богат,
не страда от морално късогледство?
Приема всичко за една игра, ...

mislitel

Поезия » За деца

727 1 2

По-силна от самата смърт

В един безпаметен кадрил,
прегръщам юдите край мене.
Броил е който е броил,
до трийсет. Сребърник безценен.
Коя съм вече и не знам, ...

Patrizzia

Поезия » Философска

899 3 7

Погребение на поет

в памет на Радой Ралин
Поетът не вървя с властта.
Нима овластените са глухи
за реквиема на любовта...
И колко ли от нас го чуха? ...

Ranrozar

Поезия

683 3 9

Сън

Една целувка - щастие от рая.
Ръцете ти - най-нежната завивка на света.
Очите ти - ме карат да мечтая,
за любов, за страст и за кафе.
По тялото ти да се разпилея ...

kristalchetoo

Поезия

549

Любов в картина

Мечтаеше любов да нарисува -
картина пурпурна за вечността.
Сама, когато в нощите будува,
скицираше сто алени слънца.
Как искаше в картина да запази ...

Ромашка

Поезия » Любовна, Гражданска

1.1K 6 11

Такава съм си

Такава съм си нямам мира,
презирам пътищата лесните,
в сърцето ми живеят песните
и по-голямо от Всемира,
е то. И трудно за обичане, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

536

Забравих да дишам…

Забравих да дишам от погледа ти,
когато за първи път в него бях…
Забравих да дишам от дъха ти,
когато за първи път го вдишах.
Забравих да дишам от нощта ...

Kalia1117

Поезия » Любовна

1.1K 1 2

Обещано

В нощ на пеещи рапани сгъвам корабно ветрило,
може би го дипля грешно и прилича на хвърчило,
с квас от облаците правя дъжд за чудо и за приказ –
тайната е в капки пресни от узрялото мастило.
Яко се напи морето, дреме в роговата къща ...

КрасимираЧакърова

Поезия

1K 5 6

Самота

САМОТА
... денят върху бучащото море,
надянал черен облак за сетре,
из туфите тръстики се повлече.
По нервите мелтемът ми пили, ...

Валери_Станков

Поезия

475 3 4

Безброй фенери в пустошта

БЕЗБРОЙ ФЕНЕРИ В ПУСТОШТА
Разбрала съм, че няма път назад,
когато си пресякъл хоризонта.
Блестящ и чист си – сякаш на парад.
Но тъмнината е така огромна. ...

yotovava

Поезия

755 3 10

Девойките се връщаха от плажа

ДЕВОЙКИТЕ СЕ ВРЪЩАХА ОТ ПЛАЖА
... в прозореца на светлата ми къща бая натрупах воайорски стаж –
красивите девойчици се връщат през парка – от напечения плаж,
в съня ми шляпат с леки еспадрили – и цяла нощ в мечтания летя,
люлеят се – прекрасни бели лилии, с навървените бански на цветя, ...

Валери_Станков

Поезия

420 2 2

“Откровения” - 2

В този сайт няма нищо различно,
от живота във тази страна;
някой лъска бастун неприлично,
друг пък търси под бика коза.
Много плачат за “вечни” любови, ...

Yuri

Поезия » Гражданска

748 6 15

Последният ден на Вапцаров

ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА ВАПЦАРОВ
Днес няма да напиша нито ред.
С жестоката държавна карабина
в тунела не застреляха Поет.
В тунела цял един народ се срина. ...

Валери_Станков

Поезия

609 4 2

Молбата на един бохемски размирник

Моля ви,мила госпожо!Престанете да ми четете
листата!Животът е възможен да съчетава и двете:
уиски с лед,бира,топла храна!Пейзаж от морето...
И в зноя със синият взор на жена!Живее момчето,
макар че годините с взлом душата му не щадиха! ...

Ranrozar

Поезия » Хумористична

821 3 7

Силикони...?

Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...

aap

Поезия

587 1 2

Удобството на крайността

Днес е пак на мода да си фанатик,
мисленето трудничко ни се отдава.
Страстно се делим и всеки е критик,
човекът в антагонизъм е удавен.
Другарството е крайно неудобно, ...

ValentinStaykov

Поезия » Гражданска

703

Спомен за отлетелия Човек

СПОМЕН ЗА ОТЛЕТЕЛИЯ ЧОВЕК
Тъй както клечката кибрит
изгаря с жалостно пращене,
ще изгоря – и ще сме квит
със ледения свят край мене. ...

Валери_Станков

Поезия

561 2 2

Изповедта на лудия

Писна ми.
От хора неразбрани.
От такива, дето искат,
а не знаят как се ближат
рани. ...

ЖивкоДелчев

Поезия » Гражданска

634

Политически некоректно

На безсрамната наша държава и безсрамните родни апаши
не разбирам защо да прощавам! От лъжата огромна се плаша!
Предпочитам да бъда обесен, но да бъда морално опазен
от лъжите на тяхната песен, от лъжите, с които ни газят!
В кабинета на гнилите чувства са узрели нечестни милиони! ...

thedac

Поезия

779

Обреди на словото

Като обезумяло е слънцето
в петите събужда трепети
и стеле зной и пожълтяло време.
В листите на бит, народност и култура
хората - единствени, каквито са ...

vitality2

Поезия » Гражданска

807 2 4

Недей, не казвай

Недей, не казвай, че така е редно!
Дългът не бъркай с обич – въжен клуп.
Сред прашните химери в крайна бедност
умират и мечтите ни. Накуп.
Недей, не казвай, че така се прави! ...

Patrizzia

Поезия » Философска

538 2

Родино моя, България

Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.
Нима има по-красиви планини, ...

VickysPoetry

Поезия » Свободен стих, Друга

788 1

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.)

Пак след десет години се срещнахме,
всеки сграбчил живота в ръце.
И към спомени мили погледнахме
с разтуптяно от трепет сърце.
Всеки своята приказка има - ...

natiii

Поезия

551 2

Хубава мечта

Омаян от невинността ти, дете,
аз унесох се в приказни мечти!
Благодаря на Господ за късмета
теб да срещна, душа да полети!
Аз сред страдание, тъма живях, ...

hcs

Поезия » Любовна

927

Слънчево, слънчево...

Така е хубаво да нямаш грижи,
в черупка да затвориш своя ден
и с хубави неща да го нанижеш,
от простотата му да си пленен.
Дали ще споделиш море и пясък ...

Аделаида

Поезия » Друга

793 2 7

Реката на живота ни влече

Реката на живота ни влече
към брегове далечни ни отвежда
забравата след нас ще потече
от дните, нявга чакани с надежда.
Аз търся пристан на незнаен бряг ...

Огнян_Железов

Поезия » Философска

956 2 8

Автопортрет със сладолед

АВТОПОРТРЕТ СЪС СЛАДОЛЕД
... днес бях се барнал с бялата си ризка,
и – както си вървях по "Филарет",
нали момченце съм, ми се прииска,
и тутакси си купих сладолед! – ...

Валери_Станков

Поезия

527 1 3

Oслепяла от обич неделя...

Тихо стъпвам на пръсти, че вън
котарак сред тревата заспал е,
мърка песничка нежна насън,
той – бродяга, от век непогален.
По кожухчето всеки бодил – ...

Patrizzia

Поезия » Друга

554 4

Беше отдавна

Беше отдавна
Беше толкова отдавна,
в миналото те видях
и тогава със сърцето,
че обичам те, разбрах. ...

MariaMustakerska

Поезия » Любовна

593 1

Прочит на огледалото

ПРОЧИТ НА ОГЛЕДАЛОТО
Не бях се гледал скоро в огледало, и днес бях в потрес, като се видях,
печално старче – вече побеляло! – пък и отдавна станало за смях,
потънах из дълбоките си бръчки, раздрани с най-зловещия молив,
с мен Времената бяха много мъчни, а пък и аз не бях из тях щастлив, ...

Валери_Станков

Поезия

446 4 2

Корали

В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...

makedonskodevoiche

Поезия » Любовна, Пейзажна

761 1 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

Към неродения ми син

Ситуация

Неволно

Лято с розови следи

На попрището жизнено към края

За нови начала живот си дай

От обич

Да бъдеш влюбен само в мен

Aдът

С невинни очи

По-силна от самата смърт

Погребение на поет

Сън

Любов в картина

Такава съм си

Забравих да дишам…

Обещано

Самота

Безброй фенери в пустошта

Девойките се връщаха от плажа

“Откровения” - 2

Последният ден на Вапцаров

Молбата на един бохемски размирник

Силикони...?

Удобството на крайността

Спомен за отлетелия Човек

Изповедта на лудия

Политически некоректно

Обреди на словото

Недей, не казвай

Родино моя, България

След десет години /на моя скъп 12 А клас (Випуск 2014г.)

Хубава мечта

Слънчево, слънчево...

Реката на живота ни влече

Автопортрет със сладолед

Oслепяла от обич неделя...

Беше отдавна

Прочит на огледалото

Корали

Опашка