Стихове и поезия от съвременни български автори
Походът продължава
без да се съобразяват с нашето мнение,
потънало в гъста илюзорна мъгла,
от която много трудно е да излезем.
Да благодарим на въображението ...
Котарачето ми Рони
... котарачето ми Рони все опашката си гони,
вместо да лови мишлета, пак в долапа шета.
И от вехтите фотьойли все ме пита: – Няма кой ли
да ми купи стек с гранули? Бягай бързо, чу ли! ...
Да ме има
в разкоша
на бездушните
си вещи,
а беднота ...
Деца
има си сърчице.
Да. Някой различни са,
но в това се крие смисъла.
И винаги най-боли ...
Коледа
лъчите запремигват като сън,
преди да скочи светлото във подлез,
преди да да дойде тъмното отвън.
Заслушва се във този миг вселена, ...
Събирам перата
прах и пепел, вълни и калища.
Стъпвам боса, помитам перата
и ги хвърлям назаем в огнището.
Ще разтребя след твоята истина. ...
Нощ
Нощ, навън е само тишина.
Нощ! Такава синя красота!
Нощ! Ти си далече, не звъниш.
Нощ, а може би и ти не спиш? ...
Признателност
и дните се превръщат в спомени сълзливи,
когато трудничко краката ни вървят,
тогава идват думи, прости и горчиви.
Децата ни, във свойта младост устремени, ...
Сега ме чуй
Нито съдбата пак да ни раздели.
Теб търсех в сенките на всяка лудост,
Теб чаках сред безброй съдби.
Не те прегърнах просто за утеха, ...
Не ругайтесь! Такое дело!
към Вас –
господа
угоени!
Няма да ...
Изгубеното време - като вятър е
в затворения ни, объркан свят,
това което всички ни вълнува:
Защо се случва? Откога ? И как?
Човечността защо е във вериги? ...
Мираж
навярно , стар и уморен .
Ще приседна пред дядовата
къща,
дето спомените цял живот ...
Островръхчо и Заобленчо - 2
а якето захвърли на дивана.
От джоба – уж голям! – за миг се свлече
и търколи Заобленчо. – Що стана? –
проплака той, а после се огледа. ...
Кинонищета
филм български, направен не толкова отдавна –
на прехода в зората. Изглеждаше нелошо.
Там впечатли ме сцена, заснета в зоопарка.
Проскубани камили и лъвове нещастни, ...
Българското стадо
… да бяха ми открили овча чума – или пък нещо друго! – кво да е,
пък аз съм жив и си вървя по друма след втора проба във Монпелие,
а в моя чест копаят два-три трапа – със кеф във Велинградската мера! –
и кметът вчера даже метна капа! – от радост, че във трапа ще умра, ...
Кулинарен кордон
Допуснах пържола. Салата
похапвам. Без захар, бонбон!
Тъй хем ще пестя от заплата!
Наглеждам се зорко чрез дрон – ...
Да се чукнем... за здраве
и няма нужда от покана втора!
Без думи със хормоните ми разговарят,
а не е глупав, да ви кажа, баче Жоре :0))
Добре дошъл, за здраве, да се чукнем - ...
Коледа е толкова красива
Литва приказна шейна!
Тя ме прави най-щастлива
и ми носи бяла красота.
Звън на хиляди камбани ...
Аз снощи посадих една липа
… когато си затръгвам от света, ще литна с ококорени зеници –
и Словото на Бога ще чета – че ние сме ята нетрайни птици,
че сме дошли на този свят за миг и в този миг, за всекиго последен,
след късичкия наш родилен вик си хълтаме във мрака непрогледен, ...
Черна котка на белия сняг
... черен котарак на двора под вихрулка дрипав сняг,
свил опашка край стобора, кротко мърда бял мустак,
пръстите ми щом подуши, ме погледна с поглед мек,
здрасти – каза, аз съм Шуши, ти си много мой човек, ...
Инфлационно
вредом се тя настани –
без референдум, без демокрация
доходите ни замрази.
Но пък цените препускат, подгонени ...
Когато вече няма да ме има
Не съм бедняк. Но и не съм богат.
Живея с туй, което Бог ми даде –
две риби – и коричка чер комат,
и не оставих никой братец гладен. ...
Островръхчо и Заобленчо
стояха си, надвили страх по детски.
Реши тогава да се озове
Заобленчо при брат си по съседски.
Но в този миг сам джобчето проби ...
Сърцето на големия град
сърцето на големия град,
нежно мърка във мрака
и приспива ни пак.
Сутрин се готви за скок. ...